Левски вече от няколко седмици е шампион и най-естественият въпрос е за бъдещата селекция. В техния случай имаме и допълнителна бонификация към очакванията, защото новият собственик трябва да покаже сериозни намерения точно с мащабна и качествена селекция.

Ентусиазмът лесно може да секне, ако новите попълнения не се окажат на равнището на прекомерните надежди. Ако трябва да се търси паралел, той може да бъде намерен с Лудогорец.

свързани статии

Критериите са кристално ясни – свободните агенти и „звездите“ от родното първенство няма да са атестат за радикална промяна в селекционната политика. Лятото ще е вододелът между предишната икономична епоха и новата разточителна.

Но селекцията освен отворен е и сложен процес. Точно в Разград го доказаха с безбройните си скъпи трансферни грешки, които доведоха до сегашното им фиаско.

В ЦСКА също не се усети магичен ефект от многобройните нови попълнения, за които бяха платени и солидни трансферни суми. И точно политиката на Левски в селекционния процес и заплащането се оказа най-сполучлива. Възниква справедливият въпрос изобщо необходимо ли е тя да бъде променяна драстично и дали ефектът няма да бъде същият като в Разград?!

Заключението е, че Левски в сегашния си вид не се нуждае от драстични и драматични промени. Отборът бе изграден последователно за две години и в общи линии отговоря на всички нормални изисквания. Балансиран е във всяка една линия, условието за поне две алтернативи на позиция е спазено.

Не се задава и някаква екстрена разпродажба, интересът към сините футболисти няма да е чак толкова голям, че изкушенията да не могат да бъдат пренебрегнати. Точно правилните действия в последните два сезона трябва да са отправна точка в бъдещите планове.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ В НОВИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”!