Легендата на немския футбол Франц Бекенбауер анализира за „Билд“ събитията в лагера на Германия около победата с 2:0 над Украйна и преди комшийското дерби с Полша.

Ако някога на Джером Боатенг спрат да му се получават нещата във футбола, веднага мога да му предложа алтернативна професия – цирков артист! Прецизният начин, по който изби онази топка от голлинията срещу Украйна, беше футболна акробатика от най-висока класа.

Като цяло трябва да кажа, че турбулентният първи мач на Германия срещу дефанзивната Украйна ми хареса много. А фактът, че може да се разчита на Бастиан Швайнщайгер даже и когато влиза за 3 мин, той го доказа по възможно най-добрия начин. Това европейско е седмият му голям турнир с бундестима от 2004 г. Насам и винаги се е раздавал максимално. Затова и ходът на селекционера Йоахим Льов да го вземе в състава въпреки кондиционното му изоставане беше правилен.

Един друг играч, който също много се дискутираше – Марио Гьотце, според мен не беше толкова слаб, колкото го видяха другите. Това, че през първото полувреме беше играл с топката едва 9 пъти и в рамките на 20 мин изобщо не я пипна, не е заради липсата на ангажираност от негова страна. Просто ролята му беше неблагодарна – трябваше да е разиграващ нападател срещу мощните украинци, а в същото време беше много самотен отпред.

От Томас Мюлер, който не направи един от добрите си мачове за Германия, идваха малко топки. А Тони Кроос действаше много изтеглен назад и почти не помагаше на Марио. След паузата ситуацията се подобри и топката стигна до Гьотце още 32 пъти. Естествено, че по тактически причини може да се помисли дали да не се заложи на Марио Гомес като класически централен нападател срещу Полша. Аз обаче не виждам причина Гьотце да бъде ваден от титулярния състав.