Образът на великия капитан Рамос, качил се на раменете на Пике, струва повече от всяка предизборна кампания. Това е духът, с който трябва да полети отборът, търсещ немислимото за всеки друг - трета поредна европейска купа. Хайде, вамос! 

След като видяхме 600 паса, 14 корнера и безброй „почти голове“, изригна Жерар Пике и сложи главата си в услуга на всички фенове. Късахме си нервите и вече виждахме как по най-жестокия начин се изплъзват двете точки срещу Чехия.

Да, Пике допусна грешки във войната с Реал, заради което го освиркваха, но в националния отбор винаги е играл на изключително ниво. Когато бяхме с водата до шията, внукът на Амадор Бернабеу (джентълмен и прекрасен човек) ни донесе героичен гол, който ще се помни като онзи на Пуйол срещу Германия в ЮАР.

Няколко думи и за дон Андрес де ла Манча. Той е уникален. Застрашен вид. Неговата крачка е като танцова стъпка. Винаги намира пряк път, за да стигне до целта преди останалите. Чехите се бяха окопали с 11 души отзад, демонстрирайки респект, но сякаш забравиха с кого си имат работа.

На 32 години Иниеста съживява най-добрите си дни. Той е система за навигация от най-ново поколение. Винаги избира правилната опция. Неговите пасове по конец са гаранция за гол. Ако Пике не бе засякъл центрирането, щеше да го направи Серхио Рамос зад него. Както каза Камачо: "Нямам обяснение защо Иниеста никога не е печелил "Златната топка". 

Томас Ронсеро, AS