Само два дни преди първия си мач на голям форум, футболният отбор на Исландия продължава да се забавлява, въпреки че ситуацията е нова и нетипична за тях. Настанени в шикозна база в Югоизточна Франция, в курортното градче Анеси, Стракарнир оккар (прякор на отбора, заимстван от комедиен филм) вече усеща как представя страната си.

"Трябва да почувстваш това, което е с нас. Ние сме на форум, който е по-голям от каквото и да било спортно събитие за страната ни, коментира вратарят Ханес Халдорсон пред официалния сайт на УЕФА и е прав.

Когато започнаха квалификациите, исландските привърженици бяха умерени оптимисти. Определено класирането на отбора е сензация, но тя е продължение на един по-дълъг период. Исландия можеше да бъде и на Евро 2004 в Португалия, но загуби баража с Хърватия.

А че отборът се забавлява, си личи и от почти нищожните мерки за сигурност, които е поискал от организаторите. "Ние исландците, не се притесняваме от това, коментира нападателят Арлфред Финбогасон, попитан за мнение по темата със страха от терористи. Съотборникът му от средата на терена Кари Арнасон допълва пред "Вавел-медия": "исландската душа сама по себе си иска повече свобода и по-малко мерки за сигурност".

"Подготовката ни е насочена основно с идеята да се представим добре. Осъзнаваме къде сме попаднали, но и ние имаме играчи, които всяка седмица си вадят хляба на високо ниво, коментира помощник-треньорът Хеймир Халгримсон.

Исландците имат обаче много сериозен тест на старта. В група F на стадиона в Сент Етиен във вторник трябва да се преборят с Кристиано Роналдо и силния отбор на Португалия.

"Имаме добри футболисти, които могат да вкарват голове, но могат и да създават. Но смятам, че основната ни сила е да работим задружно в защитна и да си помагаме, твърди Гилфи Сигурдсон, който играе за английския Суонси Сити.

Но 67-годишният шведски селекционер на тима Ларс Лагербек е човекът, който най-много се е сблъсквал с турнири от подобен род и опитът му е безценен. За 9 години начело на националния отбор на Швеция, той е завел Тре крунур на три Европейски първенства и на две Световни, като най-сериозния му успех е четвъртфинал на Евро 2004.

С население от 330 хиляди души исландците с право могат да се гордеят, че са най-малката страна, участвала на Еврофинали. Но зад всичко това стои една политика на местната федерация, която е насочена основно към развитието на националния отбор. Политика, която се основава на изпращането на талантите още съвсем малки без никакви претенции в големите школи- нещо, което нито един български клуб няма да позволи например, чакайки милиони от дете.

Те могат да бъдат горделиви, че два пъти победиха с по 3:0 Холандия, но не го правят.

"Холандската школа е огромна традиция от почти век. Една кампания с провал не ги прави слаби, нито пък нас по-силни, коментира Рунар Мар Сигурьонсон, който играе за шведския ГИФ Сундсвал и чистосърдечно си признава, че очаква да бъде резерва на Европейското.