Бебетата на Бъзби – неосъществената мечта

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Публикуваме нов материал на Теодор Генов, който се отнася за трагедията, която е сполетяла любимия му Манчестър Юнайтед през 1958 година. 

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 
Интересуващите се от футбол хора, които четат спортни сайтове, вероятно знаят какво се е случило на 6-и февруари. Всяка година на тази дата футболният свят почита загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958 г. В нея загиват треньори, журналисти и половин футболен отбор.

Известно е, че осем футболисти на Манчестър Юнайтед намират смъртта си на този ден. Като почитател на отбора искам с тази статия най-вече да почета жертвите в катастрофата, но и да дам малко повече информация какви футболисти загиват тогава.

„Бебетата на Бъзби“ получават прозвището си заради ниската средна възраст на отбора. Преди да се впуснат в големия футбол „бебетата“ печелят последователно 5 пъти младежкото ФА Къп за Манчестър Юнайтед - клубът на който са юноши. Това е турнир, който до ден днешен се ползва с голям престиж на Острова. Това е същият този турнир, който през  1992г. печелят Бекъм, Гигс, Скоус, братята Невил и Ники Бът преди да започнат своя поход.  Но да сe върнем на „бебетата“ – през дебютния за повечето от тях сезон 1955-56, те стават шампиони на Англия с 11 точки преднина (тогава за победа са се давали 2 точки),  а средната възраст на отбора е 21 години.

Следващият сезон (1956-57), при средна възраст 22 години, с 8 точки преднина - постижението е повторено. През този сезон Манчестър Юнайтед става първият английски отбор взел участие в Европейската Купа (сега Шампионска Лига). Тогава е записана и най-голямата победа на отбора до ден днешен – 10:0 срещу белгийския шампион Андерлехт.  След това са победени Борусия Дортмунд и Атлетик Клуб (Билбао), за да се стигне до полуфиналите, където „бебетата“ са победени с общ резултат 5-3 от действащия европейски шампион и хегемон на континента – Реал Мадрид, воден от Алфредо ди Стефано и Франциско Генто. Голмайстор на турнира става Денис Вайлет с 9 гола, следван от Томи Тейлър с 8 и Алфредо ди Стефано със 7.

И стигаме до сезон 1957-58. На 5-и февруари 1958 г. Манчестър Юнайтед си осигурява място на полуфиналите на Европейската купа за втора поредна година. Уви, голяма част от отбора няма да вземе участие в него. На следващия ден се случва трагедията, а в нея живота си губят осем от състезателите на отбора, а именно: 

Роджър Бърн – 28 годишен, юноша и капитан на отбора, краен защитник, 245 мача, реализирал 17 гола.

Еди Колмън – 21 годишен, юноша на отбора, крило, 85 мача, 1 гол.

Марк Джоунс – 24 годишен, юноша на отбора, централен защитник,  103 мача, 1 гол.

Дейвид Пег – 22 годишен, юноша на отбора, крило, 127 мача, 24 гола.

Джофри Бент – 25 годишен, юноша на отбора, краен защитник, 12 мача, 0 гола.

Били Уилън – 22 годишен, юноша на отбора, нападател, 79 мача, 43 гола

Томи Теълър – 26 годишен, купен от Барнзли, нападател, 166 мача, 112 гола

Дънкан Едуардс – 21 годишен, юноша на отбора, 151 мача, 20 гола. През 1957 година е класиран 3-ти за Златната топка, спечелена тогава от Алфредо ди Стефано. Едуардс е смятан за най-големия английски талант по това време. Не случайно не споменах позиция – случвало се в един мач наложително да е играе нападател, а впоследствие да застане в центъра на защитата. На практика е можел да прави всичко, което съществува във футбола на теория. Умира в болницата в Мюнхен от раните си 15 дни по-късно.

Показах тези статистики, за да се види черно на бяло какви футболисти са изгубили живота си тогава. Футболисти, които са правили първите си стъпки към световния футбол на крехка възраст, изпълнени с увереност. Израснали заедно в един отбор и под опеката на един треньор цял живот. Закърмени с идеята "Манчестър Юнайтед". От оцелелите - Джони Бери и Джаки Бланчфлауър никога повече на са способни да играят футбол.

След трагедията клубът е съкрушен. В един документален филм,  Алекс Фъргюсън си спомня: „Тогава започна голямата любов към този отбор“.  Сред оцелелите са мениджърът Мат Бъзби и някои други основни футболисти като Боби Чарлтън, Денис Вайлет, Хари Грег и Бил Фоулкс. Но отборът не е същия – отпада на полуфиналите на Европейската купа от Милан и завършва сезона 9-и в първенството със скалъпен отбор и с временен треньор.

След възстановяването си Мат Бъзби се завръща начело на клуба и започва да гради нов отбор около оцелелите си футболисти. Привлича Денис Уоу, а после от академията „се дипломира“ и Джордж Бест. Бъзби успява да върне отбора на върха в Англия, ставайки шампион два пъти. Печели и ФА Къп, а през сезон 1967-68 успява да направи Манчестър Юнайтед първият английски отбор станал европейски шампион.  

До ден днешен от външната страна на огромния „Театър на мечтите“,  между източната трибуна, където е статуята на сър Мат Бъзби, и южната - наречена „Боби Чарълтън“, е окачен високо един часовник.  На този часовник е изписана датата 6-и февруари 1958 г. На тази дата, след настъпването на точния час на катастрофата (3:04 p.m.), стрелките замръзват, символизирайки спрялото завинаги време за осем души, които не успяват да сбъднат мечтите си с любимия отбор и остават завинаги във вечността.

Теодор Генов, специално за Gol.bg