Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Богомил Иванов, който прави анализ на Кубрат Пулев след загубата на българския боксьор от Мурат Гасиев.

Публикуваме анализа на г-н Иванов БЕЗ редакторска намеса в заглавие, подзаглавие и текст. Единствено вграждаме видео от мача на Пулев с Гасиев, както и интервюто на Кубрат веднага след споменатия в текста мач от Пекин 2008.

Всеки наш читател, който не е съгласен (или съгласен) с изразената теза, може да изпраща своите материали на info@gol.bg.

свързани статии

Най-голямата добродетел на великите шампиони е тяхната смиреност. Мога да дам десетки примери в десетки видове спорт. Обикновено уважението към спорта и противника e здравата основа, върху която стъпва големият спортист, за да се превърне във велик.

Следя развитието на Кубрат Пулев от самото начало на кариерата му – още докато блъскаше в аматьорския бокс. Бил съм зрител на някои негови тренировки. Потвърждавам – изключително работлив, отдаден на бокса, не пести енергия и се раздава докрай.

Първата сигнална лампа, че Пулев няма да се качи на Олимп, светна още след Игрите в Пекин през 2008 година, когато все още напъпващата гордост на цяла България загуби още в първи кръг от колумбиеца Оскар Ривас с 5:11 точки в свръхтежка категория, а след мача се изцепи: „Ако беше на улицата щях да го убия, ама на ринга няма как“. Първата ми мисъл след този коментар беше „Великите не говорят така“.

 

С много труд Пулев все пак проби в професионалния бокс и на два пъти се би за световната титла в тежка категория, която е огромен успех. Да, беше много далеч от Владимир Кличко и Антъни Джошуа, но все пак се би с тях. Кубрат има едно много важно умение, което липсва дори на легенда като Майк Тайсън: може да носи на бой. В завързани мачове това е голям коз. Благодарение на този коз Мохамед Али успя да оцелее срещу Джордж Форман и да го нокаутира. В два от три мача успя и срещу Джо Фрейзър.

Ще бъде кощунство да сравняваме Кубрат Пулев с Мохамед Али, но по отношение на здравата брадичка наистина могат да се открият някакви паралели. Но само това не стига.

Големият проблем на Пулев не е нито липсата на бързина, нито липсата на виртуозна техника на чистия уличен бокс, ако трябва да се върнем към неговите думи от Пекин. Кобрата не е сред най-големите таланти на ринга, нито имаше зад гърба си през годините лоби и подкрепа от велика сила в професионалния бокс.

свързани статии

Големият проблем на Пулев е подигравателното му отношение към противника и спорта. Ехидните усмивки в паднало положение, докато лази по пода. Наглото изплезване след „изядено“ кроше и стойки тип „лястовичка“. Гледал съм много, много велики, големи и средни боксьори. Но подобен цирк е рядко срещан, да не кажа и невиждан.

Човек до голяма степен е това, което яде. Това, което говори. Това, за което работи. И това, което върши. Няма как да си сред великите в бокса, когато се изплезваш на целия този бокс, на противника, на зрителите, на съдиите. Ироничните усмивки също не помагат, а вредят. Защото те свалят от достигнатото с труд боксово ниво. И те превръщат в посмешище.

Богомил Иванов, специално за Gol.bg