свързани статии

Би Би Си отсече: Бербатов се пенсионира. Авторитетната английска медия далеч не е първата, която лансира тази версия. И далеч не за пръв път Емил Данчев опроверга и обяви, че на „Митко още му се играе футбол".

Истината е, че на всички ни се иска отново да видим Бербо на терена, защото последната ни истинска звезда в най-популярния спорт не заслужава да слезе от сцената тихомълком, след като 8 месеца не е успял да си намери отбор като свободен агент.
 
След неособено успешния период в гръцкия ПАОК благоевградчанинът се нуждаеше от почивка, но дали тя не продължава прекалено дълго? Със сигурност пред великия ни голмайстор има и нови хоризонти, но въпросът е защо той не се втурва да ги преследва. Ясно е, че вече 36-годишният рекордьор по голове за България е от различна порода. Той не влиза в калъпа на съвременните футболисти. Отличаваше се с артистизъм и на терена, а в отношенията си извън него винаги е давал вид на малко по-деликатен човек със своя позиция и далеч по-широк мироглед, присъщ на всички космополити.

А Бербо несъмнено е такъв, въпреки че винаги е държал на нещата такива, каквито ги е харесвал като малък и може би за това предпочиташе да прекарва свободното си време с приятелите от детинство на Слънчев бряг, а не в екзотични дестинации по цялото земно кълбо. Сега през леко открехнатата от неговия агент врата към плановете му се вижда, че той не иска да се мести на друг континент. За това и пренебрегва предложенията на колумбийските Америка Кали и Индепендиенте, както и тези от Китай и Щатите.
 
Бербатов е много по-силно свързан с България от Христо Стоичков и трябва да му отдадем заслуженото за това. Нека поне тук му спестим хапливите подмятания и художествените интерпретации на всеки негов ход. Защо и кога е тръгнал към Англия, сам ли се предлага или някой го кани, какво прави в Банско...? Човекът се наслаждава на свободата да бъде там, където иска и в това няма нищо осъдително. Небрежният му стил е част от гениалността, с която си заслужи и милионите на Манчестър Юнайтед и любовта на феновете на Тотнъм, Леверкузен и Монако.

В момента обаче е длъжен да подходи по-отговорно. Хората винаги помнят финала и колкото и хубави неща да е направил героя, ако в края на филма е незабележим, няма как да го запомним за дълго. А ние не сме забравили колко приличаше нашето момче на Анди Гарсия. Нищо чудно и Митко да си е повярвал, че е един от „Недосегаемите". Едва ли е така, но е крайно време да видим първите признаци на зрялост в неговото публично поведение. Защото още с избора си на специалност в НСА, Бербатов показа какво бъдеще си е избрал.

Той предпочете спортния мениджмънт пред чистото треньорство и това му отваря много повече врати. Все още обаче у нас няма кой да му даде възможност да развие потенциала си. Родният ЦСКА фалира, Лудогорец изглежда като добре капсулирана машина, а Пирин е твърде далеч от орбитата, по която отдавна се движи голмайстора. За това изборът „А сега накъде?" все още изглежда решен - към терена. Митко действително трябва да избере къде да изпее лебедовата си песен и да слезе от сцената ефектно, както му приляга. После ще дойде времето за следващата стъпка, а ние може да се радваме, че според сигналите, които получаваме, легендата ще остане сред нас. А в блатото имаме нужда от поне един щъркел, който поне да стресне крякащите жаби.
 
Людмил Христов, „Меридиан Мач”