Рубриката "Златните" на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR ни среща с бронзовата медалистка по борба от Олимпиадата в Токио Тайбе Юсеин и нейния треньор Петър Касабов. Те разговаряха с Мария Константинова за това какъв състезател всъщност е Тайбе, колко дълъг е пътят ѝ до олимпийския медал и замисляла ли се е да стане треньор.
"Бях на 10-12 години, когато влязох в залата. Харесва ми чувството да мога да тренирам и да побеждавам на тепиха. Имах леки премеждия в бадминтона, но усетих, че това не е моето. И така се случи, че на село имаше само борба, а треньорът там беше добър приятел с баща ми. И двамата ме насочиха към борбата. Човекът, който ме вкара в залата, е Мустафа Кесман, който ме насочи и към спортното училище в Русе", разказа Тайбе Юсеин.
Именно там започва да се занимава професионално с борба.
"Нас ни срещна националният отбор, тепърва започвах треньорската си работа. Тя е силно упорит спортист, трудолюбив, предан както на тренировките, така и на себе си", сподели Петър Касабов.
Какво е чувството да извървиш пътя от малкото разградско село Мъдрево до Олимпиадата в Токио?
"Усетих, че целият труд през всичките тези години се е отплатил. И пътят, който беше от възходи и падения, си е струвал", подчерта бронзовата медалистка от Токио.
За Касабов този медал означава огромна победа над духа и психиката.
"Някои хора са запознати, че до последно имахме проблеми с травмата в коляното, дори в момента. Не успя да се възстанови. Тя доста трудно отмина. Там имахме съмнения как точно ще се получат нещата и съм щастлив, че тя успя да отвоюва този медал. Надявам се, че това ще ѝ даде сили да продължи за следващата Олимпиада", допълни той.
През 2016 година и двамата преживяват трудни момент. Налага се Петър Касабов да убеждава Тайбе Юсеин да се върне в залата.
"Понякога се е налагало да се взимат по-крайни решения. При нас се случи, защото личният ѝ треньор беше друг, малко не ѝ се получиха нещата на предишната Олимпиада в Рио. Но тогава ѝ обещах, че ще става шампионка, не само медалистка", подчерта той.
По думите на Тайбе, през очите на зрителите изглежда, че тя е взела бронзовия медал от Токио изключително лесно - само за няколко секунди.
"Изобщо не беше така. Самото чакане преди самата среща, след това чакане през деня, това е най-благоприятното нещо, което можеше да се случи, разбира се. Най-голямата трудност беше травмата и да успея да се събера. А в родното ми място ме посрещнаха с отворени прегръдки, сърца, чувстваха се горди с мен", добави боркинята ни.
Тя си пожелава златен медал от следващите Олимпийски игри, които ще се проведат в Париж през 2024 година.
"Засега все още не съм се замисляла да вляза в ролята на треньор. На този етап съм състезател. Очакват ме тренировки", сподели шампионката.
А най-важната цел пред двамата, която е в близко бъдеще, е Европейското първенство през март.
Гледайте целия разговор във видеото.








Дневен хороскоп: Спокойствие за едни, предизвикателства за други
Времето днес: Слънце и жега - температурите стигат до 37 градуса
Очаква ни слънчева и гореща събота
Как Сирски води войната: Между военните успехи и критиките за големи загуби
Бензиново завръщане: Най-интересните бъдещи коли с ДВГ - II част
Този мотоциклет вдига 100 км/ч за 0,4 секунди
Citroën сваля цената на Ami срещу отлични оценки
Шефове в BMW искат да направят наследник на M1
Боб Аръм атакува Дейна Уайт: Той е рак за бокса
Израел Адесаня не мисли за отказване: Това не е краят на историята ми
Том Аспинал поднови тренировки, преговаря с UFC за реванш със Сирил Ган
Силва е убеден: Аз съм следващият за титлата в категория перо
Не взимайте решения в жегата, ще сгрешите!
Младите ги е страх да пораснат, все повече
Знаете ли това за човешкия мозък?
Рубеола – ваксинацията остава най-добрата защита
Коментари
Напиши коментар12:44 | 24 апр 2024 г.
Напиши коментар