Арда продължава да мечтае за европейска есен и участие в основната фаза на Лигата на конференциите, след като по категоричен начин елиминира грубияните от литовския Кауно Жалгирис с общ резултат 3:0. Александър Тунчев спечели реванша с феноменални голове на Димитър Велковски и Светослав Ковачев, а в титулярния състав на родопчани имаше цели 7 българи – Анатолий Господинов, Димитър Велковски, Серкан Юсеин, Лъчезар Котев, Светослав Ковачев, Бирсент Карагарен и Георги Николов. 

Към тях трябва да прибавим и Вячеслав Велев, който е украинец, но по произход е бесарабски българин. Всичко това говори за изключително правилният модел, който се прилага в Кърджали. Тук сме далеч от случващото се в Стара Загора например, където българските играчи в титулярния състав на Берое трябва да се търсят с лупа. Прави се отбор с преобладаващо българско присъствие, в който, разбира се, има и класни чужденци. Така хем родният футбол върви напред, хем и се постигат резултати в Европа.

Когато в началото на лятото Арда продаде основните си играчи Станислав Иванов (Лудогорец), Чинонсо Офор (Балтика) и Тонислав Йорданов (Кишварда), повечето специалисти вече си мислеха, че отборът от Кърджали трудно ще направи нещо значимо в Европа. Но ходовете на ръководството на Арда и по-конкретно на Ивайло Петков и Александър Тунчев, показаха, че всичко е било добре обмислено. Веднага на местата на напусналите асове дойдоха опитните българи Бирсент Карагарен, Антонио Вутов, както и талантливият таран Георги Николов, които, както виждаме, са с основен принос за продължаването напред в Европа.

Сега пред Арда има само един опонент, преди да влезе в мечтаната основна фаза – полският вицешампион Ракув. Да, доста солиден тим, но пък мечтите са безплатни. А и определено отборът на Александър Тунчев не се плаши от предизвикателствата, след като вече елиминира два сериозни отбора като ХИК Хелзинки и Кауно Жалгирис. Да се готви Ракув, защото не са много тимовете в плейофите на Лигата на конференциите, които са фаворити срещу този състав на Арда.

Материал на Христо Георгиев, „Мач Телеграф“