Най-високоплатеният човек във френската Лига 1 няма да е футболист в близко бъдеще. С предстоящото удължаване на договора си на стойност около 20 милиона евро годишно треньорът на ПСЖ Луис Енрике ще стане номер 1 по пари в първенството.

Това е повече дори от актуалния носител на “Златната топка” Усман Дембеле, който печели 18 милиона евро годишно без бонусите. Сума, която дори не би го поставила в Топ 5 на испанското първенство, откъдето се завърна през лятото на 2023-та. И очевидно няма да може да се изкачи много по-нагоре, ако трябва да вярваме на изявленията, направени през януари от президента на ПСЖ Насер ал Хелайфи: „Имаме таван на заплатите, както всички знаят. Отборът и клубът са най-важни.”

Ако изключим разходите по треньора, столичният клуб вече не прави лудории, а единствените промени в Топ 10 на играчите с най-големи заплати спрямо миналата година са в появата на Жоао Невеш, Вилиан Пачо и Фабиан Руис. Те подписаха нови договори с ПСЖ, които повишиха възнагражденията им, за да съответстват на техния звезден статут на безспорни титуляри.

Не е изненадващо, че ПСЖ остава в собствена лига, където цели 16 от Топ 20 на най-високоплатените играчи са част от столичани. А средната месечна заплата на “Парк де Пренс” (650 000 евро) е повече от два пъти по-висока от тази на най-близкия преследвач Марсилия (300 000). Окуражени от участието си в Шампионската лига и солидните суми, които идват с него, на “Велодром” развързаха кесиите и имат цели 8 играчи в Топ 30 по пари в Лига 1. Това е с един повече от миналия сезон, а някои от новите им попълнения умножиха заплатите си 5 пъти.

свързани статии

От останалите си заслужава да споменем Корентен Толисо (№16) от Лион, който се върна в клуба преди драстичните мерки за строги икономии. Те бяха въведени миналата година, за да се избегне фалит. Софиан Диоп (№24) пък се появи в Ница по времето, когато президентът Жан-Пиер Ривер убеждаваше собственика Джим Ратклиф, че трябва да опитат да се конкурират с ПСЖ. Рен също има играчи с големи заплати въпреки отсъствието от Европа, докато Монако продължава да се възползва от данъчните облекчения в Княжеството, за да привлича чужденци с добри възнаграждения. Но при няколко условия. Монако успя да предложи солидни пари на новите си играчи, защото те идваха като свободни агенти (Дайър, Погба), под наем (Фати) или с ниска трансферна сума (Храдецки). Също така на “Луи II” бяха продали футболисти за повече от 100 млн. евро (Бен Сегир, Синго, Емболо, Буабре…), което им позволи да харчат повече. Не е сигурно обаче дали клубът ще може да продължи по този път, възпрепятстван от новите разпоредби на УЕФА за финансов феърплей. Те ограничават разходите за заплати на играчи и треньори, трансфери и агенти до 70% от приходите. А с рязкото намаляване на телевизионните права във Франция, което се очаква да продължи и през следващата година, част от тези приходи вече ще са се изпарили.

Трудно е не само в Монако, но и почти навсякъде, с изключение на такива като новите богаташи от Страсбург или ФК Париж. В Ланс все пак намериха компромис с рискована стратегия, в която плащат добре само на титулярите и в същото време поддържат твърде къса резервна скамейка. Това би било пагубно при много контузии, но като цяло клубовете в Лига 1 затягат коланите, при това не само най-бедните.

„Често ни казват, че за да балансират счетоводните си книги, първо трябва да направят продажба, преди да мислят за привличане на играчи”, потвърждава Усман Сал – агент, регистриран във Френската футболна федерация (FFF).

Един бърз поглед към средната заплата на клуб е достатъчен, за да разберем, че първенството е разделено на две. 10 клуба могат да си позволят да плащат средна по 80 000 евро на месец бруто, а останалите падат на 50 000 и по-малко.

„Някои искат да предложат ниски основни заплати и да ги компенсират с всякакви бонуси – продължава Сал. – Давам пример. Преди клубовете, борещи се за оцеляване, можеха да плащат заплати между 70 000 и 100 000 евро на месец бруто. Сега говорим по-скоро за 30 000 до 40 000 евро, които се увеличават чак след изиграване на 40 мача. Но те се надяват да продадат играча, преди да е достигнал това ниво.”

Сравнението спрямо 2025 г. показва, че само 5 клуба са увеличили средната месечна заплата. Това са ПСЖ (от 647 0000 на 650 000), Марсилия (от 250 000 на 300 000), Страсбург (от 85 000 на 100 000), Ланс (от 66 000 на 80 000) и Оксер (от 37 000 на 40 000). Лил и Монако запазват нивото (съответно 95 000 и 140 000), докато всички останали са понижили средната брутна месечна заплата на футболистите.

Материал на "Екип"

Превод на "Тема спорт"