Поразена, наистина асфалтирана. След това освиркани от феновете, които не приеха извиненията на играчите след 90-ата минута. И ги освиркаха гръмко. Мрачните лица в началото на второто полувреме за Италия бяха още по-мрачни, тъй като поражението се потвърди.

Донарума, като капитан, помоли съотборниците си да минат при феновете. Играчите станаха и тръгнаха към знамето, но бяха "отхвърлени" от тълпата. За тях останаха само освиркванията и липсата на аплодисменти. Представяне на такова ниво не беше прието от никого: феновете бяха дошли в Берлин, правейки финансови жертви, надявайки се на представяне на такова ниво, независимо от крайния резултат. Вместо това те видяха една развалина. Унижение с малко прецеденти в историята на италианския футбол.

Италианците по трибуните вече бяха разбрали, че мачът ще завърши зле в началото на второто полувреме, когато Варгас направи 2:0 и загатна какъв ще бъде финалът. Скандиранията в полза на Донарума и съотборниците му изчезнаха и синьо оцветената част на "Олимпиащадион" изчака пасивно 90-ата минута. С примирение. Не се чу дори гък. В съзнанието им беше ясно, че всичко е безполезно, защото виждаха отбор без душа. Ето защо в крайна сметка не приеха извинението на Донарума, който най-убедено се опита да поиска прошка за непредставянето. Сцената продължи няколко минути, след което адзурите се прибраха в съблекалнята - тъжен завършек на едно европейско първенство, което трябва да се забрави.