Днес се навършиха 32 години от смъртта на двукратния световен шампион Гаринча - една от големите звезди на Мондиал 1958 и Мондиал 1962. Раздялата на Гаринча с футбола е агония, също като раздялата му с живота.
Роден през 1933 г, великият бразилец е символ на Ботафого (1953-1965). Алкохолик, вече не вървят финтовете, страда от остеоартрит, мъчат го да играе контузен, защото пълни стадиони. Продават крилото на Коринтианс. През 1966-а играе само 13 пъти, с два гола, като се броят и приятелските мачове. Бяга.
Минава проби във Вашко да Гама и Флуминензе, не го одобряват. За пари натежалият №7 играе приятелски мачове – по един за Бангу, Алекрим и други клубчета. Подписва с Португеза през 1967 г, излиза няколко пъти на терена и го махат. През 1968 отива в Боливия и рита в няколко двубоя където падне. Подписва с колумбийския Атлетико Хуниор срещу 600 долара на мач. Играе веднъж – на 20 август. Публиката посреща с овации великото име. Гаринча едва се тътре, дава само три паса. Замерват го с яйца.
Сваля 12 кг за 3 месеца и започва във Фламенго от ноември 1968. До април 1969 г. – 15 мача, 4 гола. Придружава на турне в Европа съпругата си Елза Суариш, певица. Там играе за аматьорски отбори, за студентски, заводски. За дребни пари рита за тим на месарите в Повеция (Италия) срещу механиците - 4 асистенции за 4:5. Подписва с френския Ред Стар за 3 месеца срещу 15 000 долара. Но играе само един приятелски мач. Връща се в Бразилия. И пак рита тук-там по веднъж за пари.
Играе още над 500 срещи за аматьорски отбори. Има достоверни данни за участията му за Милионаиреш, ветерански състав от бивши звезди, който обикаля Бразилия за шоудвубои. Последният му известен мач е на 25 декември 1982 г. за Лондриня срещу Гарансия в Планалтиня – 0:1. Играе 20 или 40 минути. Същата година 8 пъти влиза в болница.
Представям си как тежко става сутрин от леглото в своята квартира под наем в Бангу. Не яде. Пие, за да се свести. Краката не се сгъват. Задъхва се, докато се облича. И се влачи към някакво квартално игрище. Там за четвърт час ще видят карикатура на великия Мане. Срещу една-две бутилки. Приятелите, които са помагали да изхарчи много пари навремете, ги няма.
Радостта на народа го наричат и днес. Умира на 20 януари 1983-а от цироза, а е на 49 години. Изпращат го 300 хиляди души.
„Той бе Чарли Чаплин на футбола”, казва Джалма Сантос. „Когато и аз, и той бяхме на терена, Бразилия няма загуба, а това са 8 години”, е думата на Пеле. И в годините на най-голямата си слава, Мане обича да рита на поляната с децата от квартала – бос.
Материал на вестник "Труд"