Познават го с името Алберди. Този квартал в северната част на Росарио е предимно населен със "сганта", както наричат феновете на "Росарио Сентрал", единия от двата големи клуба в града с "Нюелс Олд Бойс". Но Анхел ди Мария и неговата банда приятели го наричат "Ла Педриел", на името на родната улица. Последното подкрепление на ПСЖ дори я има татуирана върху ръката си. 

"Да си роден и израснал на "Ла Педриел" е най-хубавото нещо, което ми се е случило в живота - написа той. "Върху прасеца си той е татуирал и китайския символ на приятелството, както всички останали от нас" - доверява Диего от скромната си къща на улицата, която никога не е напускал. - Анхелито вече не е тук, но имаме група в Уотсап, за да поддържаме връзка всеки ден. Получаваме новини от Мия (неговата щерка) и той ни пита как вървят нещата тук. Основно говорим за "Сентрал". Той гледа мачовете им в интернет и не спира да псува, когато не върви." 

Един град, един квартал, неговият клуб и неговите жители: ето за какво мисли Ди Мария всеки ден, откакто се премести в Европа през лятото на 2007 г., точно след като стана световен шампион с Аржентина с младежите до 20 г. "Аржентинецът е такъв, много привързан към своето семейство и родното си място", потвърждава Диана. Горда, но сдържана, майката на Кльощавия (прякора на Анхел) живее с Мигел, своя съпруг, на няколко преки от "Ла Педриел", където къщите имат съвсем различен вид. "Анхел искаше да ни намери къща в един от частните квартали, но това изобщо не можеше да стане, и без това ни беше тежко да напуснем родната ни улица", добавя тя. 

Ди Мария искаше да отиде в ПСЖ още след бразилския мондиал миналото лято. "Харесва му там - уверява Мигел, облечен с екип на един от предишните отбори на приятеля му Бенфика. - Там ще се събере с Давид Луис, с когото се разбират добре. А със Златан ще мачкат наред." Финансовият феърплей на УЕФА забави с една година трансфера във Франция. "Миналата година главното беше да напусне Реал Мадрид. Той им поднесе Шампионската лига, той даде всичко от себе си за клуба, дори в тежките моменти за него (дъщеричката му дълго време бе с изкуствено дишане), а президентът Перес изобщо не го ценеше. Ди Мария не продаваше достатъчно фланелки. Това е Реал, отсича бащата. Престоят му в Манчестър не беше успешен, но дори това не можа да разколебае кльощавия младеж, свикнал още при юношите на "Сентрал" да работи здраво, за да пробие. "Той често ни казва: "Нали знаете, когато нещата тръгнат зле за мен, правя както навремето, когато бяхме деца - тичам като луд", разказва Нико, друг от "бандата на десетимата от "Ла Педриел".

Светът на футбола, медиите, цялата тази двуличност и мръсните удари не са по вкуса на Ди Мария. "Той предпочита спокойствието, да е далеч от цялата тази шумотевица. На своята рибарска лодка" - разкрива мама Диана. "Казва "не" на почти всички заявки за интервю, избягва ресторантите и другите публични места, дори отказа да получи наградата на родния град по случай успешния му мондиал", добавя бащата. Анхелито прекарва всичките си ваканции в Росарио. Няколко дни при семейството, с жената (която също е от Росарио, разбира се), с дъщеря си, с цялата фамилия, със сестрите (фенки на "Сентрал"), с родителите. И с приятелите, разбира се. "Парите и известността изобщо не го промениха. Единствената разлика това е неговото съзряване. Той порасна бързо, след като отиде да живее далеч оттук. Той купи апартамент в центъра на града, там прави това, което винаги е правил: спорове, плейстейшън, труко (игра на карти). Дори купи едно корабче, с него ходи на риболов в Парана", уточнява Диего.

Годините в Европа в най-големите клубове на света за Ди Мария са както трупане на безценен опит, така и професионално задължение. "За нас винаги е било шок да го гледаме облечен с фланелките на всичките тези престижни отбори - споделя Нико. - За ПСЖ, както за Бенфика, за Реал и за Манчестър Юнайтед преди това той ще даде всичко от себе си. Защото той не е научен другояче. Но в главата си той е вече в "Сентрал". Ако всичко върви по план, сочният му договор с ПСЖ ще бъде последен преди голямото му завръщане вкъщи. В интервю за сп. "Оле" миналия месец той заяви: "Когато моите приятели ми изпращат видеозаписи на публиката на "Росарио Сентрал", иде ми да се върна на минутата! И ще го направя. Ако за повечето аржентинци да отидат в Европа е сбъдната мечта, то моята мечта е да се завърна в "Сентрал". Говорих с Лавеци и Маске (Маскерано), за да го направим заедно." А когато и Меси се завърне в любимия си "Нюелс", дербитата на Росарио ще станат световно футболно събитие.

Лео Руис, превод на вестник "7 дни спорт"