Хидетоши Наката е само на 29, когато разбира, че повече не му се играе футбол. Любовта към играта окончателно е изместена от ритане на топката за пари и това го разстройва повече от всичко.
"Можех да продължа, но не исках да издевателствам върху себе си. Имам принцип: изпитвай удоволствие от живота и прави само това, което ти харесва. В отбора трябва да се чувстваш като в семейство, а не като в офис", разказва Наката.
Последните емоции преживява на световното през 2006 г., където националният отбор на Япония се мъчи три мача и остава последен в групата. След първенството Наката тръгва на околосветско пътешествие. В продължение на две години наблюдава сезонната миграция на антилопите в Северна Танзания, рита с деца на прашни площадки в Африка, любува се на северното сияние, стига до Казахстан, Киргизия, Узбекистан, Тюркменистан... Посещава общо 100 страни. "Пътувах по света, за да разбера как изглежда земята. Когато играеш, виждаш само самолети и хотели", обяснява Хидетоши.
През това време бившият футболист не работи - харчи спестените от футбола пари. Горе-долу на всеки два месеца, докато сменя самолетите, се снима за кориците на различни списания. На азиатския пазар Наката си остава водеща маркетингова цел и след края на професионалната кариера. Никой не може да се сравни с него нито по приходи от трансфери (20 млн. евро при преминаването в Парма), нито по известност. "Той е Дейвид Бекъм на Азия, защото всички го харесват - и младите, и възрастните, и мъжете, и жените, и децата.
Наката е икона за стил - много елегантен и добре възпитан" коментира модният експерт Мелвин Чуя. Неслучайно портфолиото на Наката е не по-лошо от това на Кристиано Роналдо - корици за GQ, фотосесии за Esquire, снимки за Mr Porter и дори покана да започне работа като редактор в мъжкото списание Monocle, където пише рецензии за хотели и барове в Германия. По едно време дори става рекламно лице на слиповете Calvin Klein.
Още докато играе футбол, Наката проявява собствения си стил. Преди световното първенство през 1998 г. си прави руси кичури, за да впечатли европейските скаути. Още тогава се увлича силно по модата. "Непрекъснато гледах колекции на различни дизайнери. Сега вече си давам сметка, че стилът всъщност е умението да изглеждаш елегантно. Аз не подражавам на никого. Облеклото стана част от моя живот - да съм добре облечен, е като закуся или да си измия очите сутрин", твърди Наката. Първото му правило е да не купува дрехи от популярни марки.
Второто - винаги да носи със себе си сако, дори когато навън е 35 градуса. "Може да не го обличате, достатъчно е да го носите в ръка и да използвате вътрешните му джобове. Много е грозно, когато мъжете пъхат в джобовете на панталоните си портфейла, телефона и други предмети, които стърчат навън и променят по ужасен начин цялостната визия. Затова сакото върши чудесна работа", съветва бившият футболист.
Докато пътешества, навсякъде по света разпитват Наката по две основни теми - Япония и футбола. За всички японската култура си остава непознато тайнство, но Хидетоши не може да каже бог знае какво на любопитните си събеседници: "В началото се чувствах неудобно, че не зная много за моята родина. И реших да я опозная, за да не се излагам." Така в продължение на 6 години - от 2009 по 2015 г. Хидетоши, без да бърза, изучава всичките 47 японски префектури: посещава работилници, ферми и винарски изби, в които произвеждат традиционната японска ракия саке. Освен това храмове, замъци, ресторанти и прочее.
"Разбира се, не допусках, че това ще продължи близо седем години - признава Наката. - Но се оказа, че знанието за Япония е безкрайно." Вследствие на това задълбочено пътешествие Хидетоши започва телевизионна кариера - обикаля провинциите и прави документални филми за традиционните занаяти. Но това не е най-важното. 6-годишният тур превръща бившия футболист най-яркия посланик на японската култура в западния свят. В началото Наката създава фонд, който финансира изложби на предмети, направени по древна японска технология. После толкова се увлича по производството на саке, че регистрира собствена марка.
Преди да излезе на пазара със своята ракия, той посещава 250 от всички 1300 изби в Япония и провежда стотици разговори с хора, които в началото изобщо не го приемат насериозно. "В тази индустрия има невероятно силна традиция, тук се работи само очи в очи - няма имейли и телефонни разговори. Налагаше ми се да пътувам 20 дни в месеца", спомня си Хидетоши. Така той влиза в съдружие с един от най-големите майстори на саке Акитсун Такаги, който притежава семейна изба, открита през 1615 г. Първата партида саке с етикет N е произведена през 2013 г. Първоначално Хидетоши прави по 1000 бутилки на година. Изобщо не пуска своето саке на японския пазар. Изнася продукцията в 10 страни, включително Франция, Южна Корея, Сингапур. Една бутилка саке от неговото струва 3000 долара и се предлага само в най-елитните японски ресторанти по света.
"Сега целият свят се стреми към нещо по-бързо, по-простичко и по-евтино. Това е лесно обяснимо, но не бива да се нарушава балансът, защото в цялата лудница може да изгубим напълно културата на потребление на качествени неща. Благодарение на това, че съм известен, мога да накарам хората да опитат саке. Разбира се, самите производители са свободни да предлагат лично своята продукция, но едва ли някой ще им обърне внимание", отбелязва Наката. Според него младите хора в Япония не знаят нищо за традиционната ракия и предпочитат да пият вино.
За да засили интереса към продукта, той създава "гугъл за саке" - мобилно приложени Sakenomy с пълна информационна база за над 6000 марки японска ракия. Снимаш бутилката, а системата разпознава производителя и публикува пълна информация на италиански, английски и японски език. Така 10 години след като приключи с футбола, Наката доказа и на света, и на себе си, че човек може да прави само това, което му харесва, и да изпитва удоволствие от него.
Материал на "7 дни спорт"