Бившият тунизийски рефер Али Бин Насер, ръководил известния четвъртфинал от световното първенство през 1986 г., в който Диего Марадона отбеляза два гола срещу Англия, единият от които с ръка, определи аржентинеца като гений след кончината му на 60-годишна възраст.

Бин Насер призна, че се съмнявал относно редовността на попадението, станало по-известно впоследствие като Божията ръка, но каза, че вторият гол на нападателя в двубоя е бил шедьовър.

В 51-ата минута на срещата от последните осем в Мексико, четири години след Фолкландската война, Марадона надскочи стража на Англия Питър Шилтън и вкара с ръка, за да даде аванс на своя тим.

свързани статии

"Не видях играта с ръка, но имах съмнения. Може да видите снимките – отидох да се посъветвам с асистента ми – българинът Богдан Дочев, и когато той каза, че няма нарушение на правилата, аз зачетох гола", разкри Бин Насер, първият тунизиец, свирил четвъртфинал на Мондиал, за АФП.

76-годишният бивш главен съдия получил висока оценка за съдийството си в онази противоречива среща.

"Вече бях ръководил двубой между СССР и Китай през 1985 – аз бях избиран от ФИФА за тежките мачове. ФИФА ми даде оценка от 9.4 за този двубой – направих това, което се изискваше от мен, но имаше объркване – Дочев по-късно индикира, че е видял две ръце, и не бил сигурен дали става въпрос за тази на Шилтън или на Марадона.

Аржентина си гарантира място на полуфиналите в турнира, който по-късно печели, когато Марадона им дава аванс от два гола с попадение, по-късно определено за „Гола на века“. Тогавашният нападател на Наполи избягва шпагатите на шестима английски играчи за един незабравим рейд от центъра на терена, преди да се разпише на празна врата.

"Бях готов да свиря за грубо нарушение срещу Марадона. Помислих, че ще го свалят на земята след толкова усилия. Бях щастлив да бъда част от този шедьовър", спомня си Бин Насер за гола, който се оказа решителен, след като Гари Линекер бе върнал едно попадение за Англия.

Марадона посетил Бин Насер 29 години по-късно, докато снимал реклама в Тунис, давайки му тениска с надпис „На моя вечен приятел, Али“.

"Прекарахме си добре – казах му, че онзи ден не спечели Аржентина, а той – Марадона. Той бе гений, футболна легенда. Като рефер, не си позволявах нито за секунда да затворя очи, когато го следвах, защото той бе способен на всичко“, завърши тунизиецът.