Изминаха 32 години от най-ужасната и нелепа трагедия във футбола, отнела 96 невинни човешки живота. 15 април 1989 г. беляза завинаги историята на играта, както и на един град - Ливърпул. На този ден на стадион "Хилзбъро" в Шефийлд, се игра полуфинал за Купата на Футболната асоциация.

Играха се всъщност само шест минути от него, за които никой не иска да си спомня. “Ливърпул” и “Нотингам Форест” закараха в града над 45 000 фенове. Тези на "червените" от "Анфийлд" бяха настанени на трибуната "Лепингс Лейн", която се напълни повече от 30 минути преди началото. В 14,45 ч местно време обаче, 15 минути преди началото на мача, полицейско нареждане отваря вратите на сектора отвън и допуска в него още няколко хиляди души, които бързат да влязат.

Вместо да бъдат вкарани в секторите отстрани, където още има доста празни места, те са пуснати в пълната трибуна и тълпата смазва на оградите долу хората от първите редове. Няма хулиганщина, няма побоища. Има хора, притиснати до оградите. Има много смърт.

В 15,25 ч. 93-ма са мъртви, а ранените са стотици. В 15,06 ч, или 6 минути след началото на срещата, съдията спира мача, а полицията най-после демонтира части от оградите и пуска хората на терена. Той се превръща в лечебница, но и в гробище.

Десетки са спасени от други запалянковци и от бърза намеса на стюарди и полицаи. Изнасят ги с рекламни пана, няма време да се чакат линейките, трудно е и да влязат до игрището. Залата за гимнастика на гърба на стадиона се превръща в морга. Там разпознават загиналите. Те са 95 още на място, а един почива дни по-късно в болницата. 96 загубени живота в няколко безумни минути.

Най-младият загинал е Джон-Пол Гихули, едва 10-годишен. Братовчед му Стивън Джерард тогава е на 8 г. и не пътува с родителите си за мача. След това той стана капитан и символ на “Ливърпул” за близо две десетилетия. Общо 38 от жертвите бяха на възраст между 10 и 18 години, а ранените около 750. Този ден променя завинаги английския футбол, а и играта като цяло.

Англия е в пълен потрес, светът - също. Град Ливърпул е почернен, буквално няма човек, който да не е загубил близък, приятел, колега или поне познат. В месеците след "Хилзбъро" са регистрирани десетки самоубийства, като повечето са несъмнено свързани с травмата. Отнемат живота си хора, оцелели, но видели отблизо ужаса.

Маргарет Тачър, министър-председател тогава, взима крайни мерки. Изготвя се регистър на хулигани, създават се поименни билети, а Лорд Тейлър изготвя доклад, който предлага революция и пълна промяна в организацията на футбола и стадионите. Премахват се оградите, но и правостоящите места. Ражда се идеята за Висша лига, където стадионите са напълно модерни и безопасни.

Футболът никога няма да забрави този ден. Защото онези 96 загинали в ужаса на "Хилзбъро" спасиха много човешки животи на мачове в годините след това.

Материал на Монитор