Европейският отговор на Пеле. Алтернативата на Ди Стефано. Съперникът на Мацола и Ривера. Всичко това и още нещо беше Еузебио да Силва Ферейра, Черната пантера. Нападател, отборен играч, крило, асистент, точно като неговия приятел Ди Стефано. В действителност най-великият африкански играч на всички времена, защото, ако стана известен с Португалия и Бенфика, Еузебио е син на колониите, на Мозамбик, към който той остана много привързан. На днешния 25 януари той щеше да навърши 80 години, но ни напусна много по-рано, на 5 януари 2014-а, едва на 72. За да разберем величието му, са достатъчни няколко цифри: 11 титли, КЕШ през 1962 г., „Златна топка” през 1965 г.,  2 „Златни обувки”, голмайстор на Мондиал ’66. Три пъти крал на стрелците в КЕШ, където беше алтер егото на Ди Стефано и неговия статистически съперник до появата на ШЛ: 49 гола за дон Алфредо, 46 за Черната пантера, в около 60 мача всеки.

Под фалшиво име

Еузебио е роден през 1942 г. в Ксипаманин, беден квартал на Лоуренсу-Маркиш. Днешната столица на Мозамбик Мапуту носила името на португалски търговец, който е изследвал залива през 1544 г. Къща от дървени дъски с ламаринен покрив сред нивите. Анголецът Лауриндо Антонио, който играел във Феровиарио, и местната Елиза Анисабени имат 8 деца, четвъртото е Еузебио. Бедна, но достойна среда, в която футболът се играе на босо. Когато баща му умира от тетанус, майката настоява Еузебио да отиде в католическо училище, което посещава до четвърти клас. Първи отбор на 11-годишното хлапе е Бразилейрос, а Еузебио си избира да е Нене. След това се присъединява към Деспортиво, който подкрепя, но брат му Жайме го убеждава на 15-годишна възраст да отиде в Спортинг, филиала на лисабонския гранд. Тук треньор му е записалият 1 мач за Италия бивш вратар Уго Аморети, който го предлага на Ювентус и Торино, но те нямат доверие към африканец.

Еузебио ще поеме към Португалия благодарение на Бенфика. Той вече е добре познат в родината си и за него се борят съгледвачи на Беленензес и Порто. Бенфика обаче му прави незабавно предложение, той се колебае, не иска да напуска дома си, но майка му го убеждава. Говори се, че за да парират опитите на конкуренцията да го отмъкне, на летището бил записан с женско име – Рут Малосо. Всъщност той разказа, че Бенфика му е купила билет като Антонио Ферейра. Той пристига през декември 1960-а в студения и непознат Лисабон и веднага попада в първия отбор.

Години на слава

Оттам започва славата. Купата на Европа, спечелена в Амстердам през 1962 г. срещу Реал Мадрид с 5:3 и хеттрик на Пушкаш, но решаващ дубъл при 3:3 на Еузебио. Титлите и 5-те национални купи. Загубените финали – през 1963 г. 1:2 срещу Милан на Алтафини с негов гол – „но ние бяхме по-силни”. Две години по-късно срещу Интер (0:1) на Мацола и Жаир в потопа на „Сан Сиро” – „във футбола най-силният не винаги побеждава“.

През Мондиал ’66 Португалия реално елиминира Бразилия на Пеле (3:1) с дубъл на Черната пантера. На 1/4-финал сензацията КНДР след 23 минути води с 3:0, но за половин час Еузебио вкарва 4 за успеха с 5:3. Разписва се и на 1/2-финала срещу Англия (1:2), става голмайстор с 9 попадения, а Португалия завършва трета.

Мечтата за Интер

Еузебио вече е знаменитост. За него се борят за интервюта и реклами, пише автобиография, казва, че обича джаза, филмите на София Лорен и Джеймс Бонд. Жени се тайно за Флора Бурхайм, за да избегне тълпите. Дори диктаторът Салазар, който не е любител на футбола, се появява на трибуните на мачовете на Португалия и Бенфика. И забранява на клуба да го продава в чужбина. В действителност, както Еузебио сподели по-късно, „през 1966 г. трансферът ми в Интер беше уреден. Бях в къщата на президента Морати с жена ми, разбрахме се, определихме цената: 500 милиона лирети, половината за мен, другата за Бенфика. Бях щастлив да се преместя в Италия, да се присъединя към Интер на моя приятел Факети. Но Италия загуби на мондиала от КНДР (0:1) и решиха, че поражението е по вина на чужденците, и затвориха границите. Така че останах в Лисабон”.

След това загуби още една битка за КЕШ през 1968 г. срещу Манчестър Ю (1:4 след прод.), след като елиминира Юве на полуфиналите. И накрая, с революцията на карамфилите от 1974 г. идват свободата и парите – САЩ и НАСЛ, Бостън и Торонто, Лас Вегас и Ню Джърси, Мексико в Монтерей и Бъфало Сталиънс на 38 г., точно като Бъфало Бил на турне в Европа. Посветиха му статуя пред стадиона на Бенфика, за който вкара 473 гола в 440 мача и имаше паркомясто с името му. То вече го няма, но в ресторант Tia Matilde, където е вечерял всяка вечер, масата на Еузебио все още е запазена за него, с цвете, снимка и надпис „Обригадо“ (б. р. – Благодаря).

 

Превод на "Тема спорт"