Роди се преди 63 години и никога не умря

Нямам навика да честитя рождените дни на известни хора, но ще го направя с един великан, който вече не е сред нас. Просто защото е вечен, такива като него не умират. Раждат се с мисия, омагьосват, минават ярко като комети, зашеметяват и остават дълбоко вклинени в сърцето и съзнанието на всеки, който има душевността да разпознае уникалността им.

Диего Марадона беше нещо повече от велик футболист, защото и до днес изпитвам съмнение в закона за гравитацията, припомняйки си клипове с него. Обаянието му надхвърляше очертанията на стадионите, той беше твърде голям, за да остане само приятен спомен в телевизора и прекалено добър, за да не изпитваме искрено съжаление към съперниците, които изтезаваше с футболен танц и музиката от божествения допир с Нея - топката. 

Тя беше неговата любов, неговата муза, неговата сбъдната мечта. Роди се с нея, живя с нея и никога не умря, защото когато виждаме Нея, винаги ще си я представяме с Него. Те бяха един за друг, защото тя му се подчиняваше с готовност, желание и плам, а той сякаш я целуваше и галеше с перце, дори когато късаше мрежите. Една реализирана любов на фантазията, която не е само спортна, тя е космическа.

Днес аржентинецът щеше да стане на 63 години. Прекалено много за бурния му личен живот и прекалено малко за вечността, която символизира. Той си остава идея, един изживян сън, една мечта, до която всеки от нас се е докоснал. Защото няма как да обясним на децата днес кой и какво е Марадона. Те нямат вина. Но нямат и късмет. Защото да обичаш футбола и да не си гледал Дон Диего в мач на живо е като да не си изпитвал никога любовен трепет. Онзи гъдел от „пеперудите“ в корема няма научно обяснение, нито може да бъде описан. Поне не и адекватно. 

Нещо подобно е явлението „Марадона“. За него са изписани тонове думи, ще бъдат изписвани и занапред. Но всички те накуп не тежат колкото поглед между двама души, които се взират един в друг и си говорят с очи, когато стане дума за Него. За човека, който ги е накарал да осъзнаят защо футболът е нещо повече от спорт.

Историята рядко е виждала нещо подобно. Един спиращ дъха микс от техника, бързина, агресия (с топка в крака), поглед, присъствие, влияние върху отбора. Харизмата му беше опияняваща. Най-интересното е, че футболистът Марадона беше почитан от всички и клубните пристрастия не играеха никаква роля. Той хипнотизираше и дори онези, които не го обичаха, не можеха да скрият възхищението си към него. 

Дон Диего беше нещо повече от футболен магьосник, дарен от Бог с изумителен талант и рядко срещани технически способности. Марадона имаше нещо, което Меси например няма и никога няма да има - ореола на крал, на лидер, на божество. На когото да заложиш парите си, на когото да повериш живота си в един напечен мач с много неизвестни. Съотборниците на Марадона както в Наполи, така и в Аржентина са го идеализирали до такава степен, че са били готови да умрат за него. Те са му вярвали, защото Диего често е показвал, че сам може да влачи на гърба си две "каруци" отпреди четвърт век.

Невероятният Пеле може да е считан с право за Краля на футбола, но лично за мен Марадона е нещо повече. Той е футболният Бог. Защото в неговите крака топката не познаваше гравитацията и човек оставаше с илюзията, че гледа нещо напълно нереално - енергия от друг свят. Като кадри от "Матрицата", която навярно е базирана на играта на Дон Диего... Защото Марадона не стъпваше, а се рееше. Той не риташе топката, а я галеше и я обичаше. Обичаше го и тя, защото беше направена за неговата левачка.

Вие за колко хора сте готови да умрете? Не говорим за близките. А за човек, който не носи вашата кръв, но я е накарал да закипи от вълнение и щастие. И в момента има милиони хора по целия свят, които милеят за Марадона. Плачат искрено с парещи сълзи, които извират от сърцето и душата. Сърцето и душата, които този футболен магьосник стопли и разгорещи с харизмата си. Тъжни са не само аржентинците и неаполитанците. Тъжни са всички, които искрено обичат най-великата игра. Защото преди близо три години си отиде най-великият от всички. Този, който завинаги остана на 60. Сякаш не му се искаше да остарява, за да го запомним вечно активен. Без значение дали става дума за терена или извън него.

Марадона вече не е сред нас физически, но именно липсата му засилва още повече мистичността му. С отсъствието си той дори присъства още по-осезаемо сред всеки, имал удоволствието и щастието да го гледа с топка в крака. 30 октомври не е само рожденият ден на Дон Диего. Днешната дата е рожден ден за футбола. И ако някой някога ви каже, че нито един футболист не е по-голям от играта, залейте го пренебрежително с напитка в лицето, защото той със сигурност никога не е гледал Диего Армандо Марадона.

Друми Георгиев, Gol.bg