Преди години гледах дузпите на "Фенербахче" срещу "Севиля" с един американски приятел. Докато напрежението се покачваше, аз се изправях на крака и се радвах за всеки гол на "Фенербахче".

Приятелят ми ме погледна с недоумение. „Не са ли те твои съперници?“, попита той. Усмихнах се и казах: „Тази вечер те не са "Фенербахче" - те са просто един турски отбор“. Такъв беше духът.

свързани статии

Когато нашите клубове играеха в Европа, ние изоставяхме партизанщината. Техните победи бяха наши победи. Бяхме футболна нация. Днес този дух е мъртъв. Турският футбол се е превърнал от страстно съперничество в токсичен фракционизъм. Вече не седим заедно по време на мачове.  Освиркваме играчите на собствения си национален отбор, ако носят грешна национална фланелка. А сега, след години на словесни обиди, обиди и сочене с пръст, преминахме границата на физическото насилие.

Жозе Моуриньо не е създал тази култура, но бързо се превръща в нейния най-опасен символ. Нека бъдем ясни: Моуриньо нарече мениджъра на Галатасарай маймуна. Обида, която трябваше да доведе до незабавни и тежки последствия. Вместо това тя беше подмината, беше тълкувана като част от неговите „игра на думи“. Но това не беше просто игра - то беше расистко, нечовешко и напълно неприемливо.

Сега, след втората домакинска загуба на "Фенербахче" от "Галатасарай" през този сезон, Моуриньо отиде още по-далеч - нападна физически противниковия мениджър. Това не е странична проява. Това е модел. Той е такъв.

свързани статии

"Фенербахче", вместо да си зададе трудни въпроси за десетилетната си липса на титла, намери утеха в скандала. Съдиите са виновни. Федерацията е виновна. Медиите са виновни. А сега, изглежда, дори физическата саморазправа може да бъде оправдана в името на разочарованието.

Тактиките на Моуриньо - словесни провокации, разкази за жертви, емоционални манипулации - се приемат, а не се отхвърлят. Но това не е пътят към успеха. Това е бърз път към морален и културен банкрут.

Това, от което турският футбол се нуждае в момента, е размисъл, а не отмъщение. Завръщане към дните, когато съперничеството подхранваше растежа, а не срива. Когато един фен на „Галатасарай“ можеше да подкрепя „Фенербахче“ в Европа и да го мисли сериозно. Когато вярвахме, дори само за една вечер, че те са просто турски отбор.

Все още можем да се върнем там. Но не като следваме Моуриньо./БГНЕС

Коментар на турския публицист Доган Ешкинат