Мениджър срещу старши треньор: Защо това не е маловажно?

Кой иска да бъде мениджър? Е, оказва се, че във Висшата лига отговорът е: все повече старши треньори.

Разликата между двете длъжности може на пръв поглед да изглежда нищожна за незапознатите, но събитията в Манчестър Юнайтед и Челси през последния месец свидетелстват за далеч по-дълбоки структурни проблеми, с които все повече клубове се сблъскват.

И Рубен Аморим, и Енцо Мареска решиха публично да изразят недоволството си от това, което определиха като ненужна намеса от страна на клубната инфраструктура около тях.

Мареска беше първият. В средата на декември, след рутинна домакинска победа с 2:0 над Евертън - резултат, който би трябвало да успокои обстановката на "Стамфорд Бридж" - той реши да налее масло в огъня. Сещате се. Онези думи за най-лошите му 48 часа в клуба и оплакването заради липса на подкрепа.

Работните му отношения с ключови фигури в клуба бързо се влошиха и само 19 дни по-късно Челси се раздели с него. Никога няма да разберем със сигурност, но е напълно възможно все по-раздразненият Аморим в Манчестър Юнайтед да е бил повлиян от случилото се в Западен Лондон.

На следващия ден португалецът загатна за вътрешни проблеми на пресконференция преди мач с Лийдс. След двубоя пък той премина в открита атака срещу ръководството, настоявайки, че е дошъл в Юнайтед, за да "бъде мениджър, а не просто старши треньор". На следващата сутрин и той беше уволнен.

Междувременно Челси удвои залога си върху модела със старши треньор, като назначи Лиъм Росиниър за наследник на Мареска - не на последно място заради опита му да работи с настоящите собственици на клуба от BlueCo във френския филиал Страсбург.

Следващият ход на Манчестър Юнайтед изглежда далеч по-неясен. Клубът назначи Майкъл Карик за временен наставник, преди да търси постоянен вариант през лятото.

И "червените дяволи" продължават да изглеждат заседнали на кръстопътя, на който продължават да се оглеждат неразбиращо след напускането на сър Алекс Фъргюсън през 2013 г.

Подобна беше за кратко и ситуацията в Арсенал след края на ерата на Арсен Венгер през 2018-а. А двамата с Фърги бяха най-ярките представители на стария модел, при който контролът на мениджъра е абсолютен. Но кое работи най-добре в днешната реалност?

Да започнем с това каква е разликата между "мениджър" и "старши треньор".

Казусът съвсем не е нов. Преди доста години Фъргюсън и Венгер изнесоха съвместна лекция по време на среща на Асоциацията на мениджърите и разсъждаваха как доминацията им е била изградена върху контрола над всички аспекти на клубовете им. По онова време те вече бяха по-скоро изключение от правилото.

"Мениджърът е най-важният човек в клуба - заяви Венгер. - Ако не е така, защо уволнявате мениджъра, когато нещата не вървят?"

"Точно така", отвърна Фъргюсън с усмивка.

По-късно шотландецът похвали тогавашните мениджъри на Уест Хем и Нюкасъл - Алън Кърбишли и Кевин Кийгън - за това, че напускат "по принципни причини", след като клубовете им са позволили играчи да бъдат продадени против волята им. Това се случи през 2008-а.

През следващите 18 години балансът на властта постепенно се измести - от автономните фигури на мениджъри към старши треньори, които трябваше да работят в рамките на структура, разделяща отговорностите между скаутинг, трансфери, медицина, анализ на данни и още редица звена. Така стигаме и до обобщението, че мениджърът е визионер, на когото всички се отчитат. Старши треньорът е просто ключов елемент от много по-голяма и сложна машина.

Ясен пример за тази промяна е Арсенал, който около напускането на Венгер през 2018 г. назначи деветима нови ръководители на отдели и утрои броя на служителите в оперативната част само за три години.

Примерът бе последван от много други и днес водещите клубове от Висшата лига често пристигат за гостувания с два автобуса, тъй като няма достатъчно място за специалистите, придружаващи отбора. Само отваряме скобата, че дори клубните лекари на Челси и Арсенал бяха вписани в официалния тимов лист за полуфинала от Карабао Къп на "Стамфорд Бридж" преди няколко дни.

Именно границите на правомощията в тази сложна инфраструктура са мястото, където най-често възниква напрежение за старши треньорите.

И днес само пет клуба във Висшата лига официално използват титлата "мениджър": Арсенал, Евертън, Манчестър Сити, Кристъл Палас и Лийдс.

Титла, която трябва да се заслужи

Един от тези примери е Микел Артета и той е уникален. Назначен като старши треньор през декември 2019-а след неуспешния опит на Унай Емери да замести Венгер, Артета беше "повишен" в мениджър през септември следващата година, месец след като спечели ФА къп.

Самият той разкри, че планът е бил обсъждан още преди финала на "Уембли".

"Беше у дома - разказва той. - Дойдоха при мен и ми представиха идеята си за структурата на клуба. Това беше пет-шест месеца след назначението ми."

Испанецът подчертава, че не е настоявал за промяната и че всичко е било въпрос на доверие, визия и ясна комуникация с ръководството.

Макар Kroenke Sports Enterprises да е американска компания, източници във футбола сочат, че именно нарастващият дял на американска собственост (22 от 44 клуба във водещите две дивизии на Англия) е ключов фактор. 

Съвременната тенденция е клубовете да се стремят да установят идентичност, основана на принципи, определени от собствената им история и инфраструктура, а не на краткосрочните капризи на мениджър или старши треньор, който просто идва и си заминава. В този ред на мисли Асоциацията на мениджърите публикува данни миналата година, според които средният мандат на уволнен мениджър е под година и половина.

Но има знаци, че старши треньорите се противопоставят на това преходно съществуване. Аморим и Мареска изнесоха вътрешни конфликти на публичната сцена, а капитанът на Тотнъм Кристиан Ромеро обвини ръководството на клуба, че се появява "само когато нещата вървят добре, за да излъже туй-онуй".

Да намериш точния баланс

Протестите срещу собствениците на Челси от BlueCo продължават, а назначението на Росиниърр засили критиките, че клубът търси "послушен" старши треньор. Специалистът, естествено, отхвърли подобни твърдения: "Като старши треньор, говориш за футболни системи и тактики - каза той. - Но това е 10% от работата. Важното е да създаваш дух, енергия, култура. Няма значение дали те наричат ​​старши треньор, мениджър или нещо друго. Работата е една и съща. Моята работа е да имам отбор, който тича, бори се един за друг, който играе с дух и класа. Това е, върху което ще се съсредоточа."

Каквито и да са плюсовете и минусите на модела на Челси, едно е ясно: клубът знае какво иска.

В Манчестър Юнайтед обаче картината остава размита - клуб, който все още се опитва да излезе от сянката на собственото си минало.

В крайна сметка всичко опира до договора, дефинираните правомощия и доверието. И изводът сякаш е прост: старши треньорите, които искат да станат мениджъри, трябва първо да го заслужат.

Арсенал повярва в Артета. Манчестър Сити изгради цяла структура около Пеп Гуардиола. Унай Емери промени Астън Вила до неузнаваемост.

Мареска и Аморим опитаха, но не успяха. И почти сигурно няма да са последните.

Материал на webcafe.bg