Една от последните квоти за Мондиал 2026 е заложена на карта, когато Босна и Херцеговина приема Италия в един от финалите на европейските плейофи. Сцената е „Билино поле“ в Зеница, а залогът не търпи грешки – победителят продължава към голямата сцена, губещият остава с празни ръце.

Домакините стигнаха до този момент след здрава битка в Уелс, където показаха характер и издържаха на напрежението при дузпите. Това ги доведе до финал в собствената им крепост, където атмосферата традиционно е фактор. Капацитетът на „змейовия“ дом обаче ще бъде редуциран от ФИФА с 20% заради инциденти в двубоя срещу Румъния.

Историята обаче не е на тяхна страна – в пет поредни мача срещу Италия нямат победа, като последният им успех остава далеч назад във времето, още през 1996 година.

В подобни вечери обаче статистиката често губи значение особено когато на терена е фигура като Един Джеко. Ветеранът, който познава отлично италианския футбол от престоя си в Рома и Интер, остава ключовият коз на домакините. До него ще действа Ермедин Демирович, оформяйки двойка, която може да създаде проблеми на всяка защита.

Италия стигна до финала след зрял мач срещу Северна Ирландия. След нулево първо полувреме, попаденията на Сандро Тонали и Мойс Кийн донесоха спокойствие и класиране. Това обаче не е отбор, който може да си позволи отпускане – споменът от пропуснатите последни световни първенства все още тежи. 

Мануел Локатели го формулира най-точно преди финала: „Имаме финал за игра – все още не сме постигнали нищо.“

От другата страна Един Джеко също е наясно с ролите: „Италия ще дойде като фаворит. Имаме 90 минути да покажем какво можем.“
Селекционерът Сергей Барбарез се очаква да запази гръбнака на отбора, който донесе успех в полуфинала. В атака отново ще се разчита на Джеко и Демирович, докато в средата стабилността ще идва от Амир Хаджиахметович.

При гостите Дженаро Гатузо вече успя да разчупи напрежението от първите минути в полуфинала, а сега ще търси по-уверено начало. Балансът в средата чрез Николо Барела, Мануел Локатели и Сандро Тонали дава стабилност, а в предни позиции комбинацията от Мойс Кийн и Пио Еспозито носи физическа мощ и дълбочина.

Очакванията са Босна да започне с Никола Василий на вратата и линия в защита с Амир Дедич, Никола Катич, Тарик Мухаремович и Сеад Колашинац, докато в средата ще действат Амир Хаджиахметович и Денис Хаджикадунич, подпомагани от по-офанзивни играчи зад Джеко и Демирович. Италия вероятно ще заложи на Джанлуиджи Донарума под рамката, с тройка в защита, включваща Джанлука Манчини, Алесандро Бастони и Рикардо Калафиори, а по фланговете ще действат Матео Политано и Федерико Димарко, подкрепяйки халфовата линия и атаката.

Това е от онези вечери, в които напрежението тежи повече от самия футбол. За Италия това е шанс да сложи край на дългото отсъствие от световната сцена и да затвори болезнена страница. За Босна и Херцеговина това е възможност да превърне една мечта в реалност – второ участие на Мондиал след 2014 година, което би останало в историята на целия народ.