На 26 октомври в Лондон светът ще научи името на новия носител на „Златната топка“. Този път няма прекалено очевиден кандидат. Да, Родри и Лионел Меси блестяха повече от останалите на Световното първенство. Първият обаче заради здравословни проблеми не успя да направи силен клубен сезон, а вторият нито стана световен шампион, нито отдавна играе в някое от водещите първенства, а в далеч по-нишовата МЛС.

За фаворит е смятан Хари Кейн, който промени представите за нападател със способността си да върши огромен обем работа по целия терен. Англичанинът наниза 73 гола и това е основният аргумент в негова полза. Постижението наистина е изключително – повече в историята е отбелязвал единствено Меси в най-силните си години. Големият минус е, че британецът няма трофеи извън не толкова конкурентната Германия – в Шампионската лига и на Световното първенство стигна само до полуфиналите.

Има го и Хвича Кварацхелия – безспорно най-добрият футболист в Шампионската лига. Той със сигурност щеше да получи „Златната топка“, ако не беше година със Световно първенство, за което националният отбор на Грузия просто не се класира.

Ламин Ямал не показа нищо изключително във важните мачове и отпадна от Шампионската лига още на четвъртфиналите. Въпреки това спечели както Световното първенство, така и Ла Лига, а към тях добави и Суперкупата на Испания. И това също трябва да бъде взето предвид.

Аргументи в полза на всеки от кандидатите има достатъчно. Кои от тях ще натежат, ще разберем след месец.

Но май забравихме някого.

А, да – Килиан Мбапе.

В надпреварата между личните пиар машини той определено няма конкуренция. Ямал също активно агитира за себе си, но испанецът поне подкрепи думите си с богата колекция от трофеи.

А доколко огромните претенции на французина отговарят на действителността? Нека разгледаме подробно предизборните му речи.

„Показах, че съм изключителен“

Първа точка.

„Винаги съм смятал, че „Златната топка“ трябва да се присъжда на наистина изключителен футболист. Разбира се, има и отборен компонент и той е важен. Футболът е отборен спорт. Но това е индивидуален трофей. А моята представа за „Златната топка“ е ерата на Меси и Роналдо. Никога не я дават на обикновени футболисти, а на изключителни. И мисля, че тази година показах нещо подобно. Затова вярвам, че мога да я спечеля. Имам отлична възможност да получа наградата“, цитира думите на Мбапе „АС“.

Килиан наистина е изключителен футболист. Но същото може да се каже и за други претенденти. Кейн не е ли изключителен? А Хвича или Родри?

Отдавна отмина времето, когато имаше Роналдо и Меси, а чак след тях идваха всички останали – някъде далеч зад двамата футболни небожители.

Мбапе е най-голямата звезда сред номинираните, ако изключим вече превърналия се във ветеран Меси. Но би било добре тази звездна слава да бъде подкрепена и с резултати.

Не всички „Златни топки“ на Кристиано и Лео бяха спечелени при абсолютно безспорни обстоятелства. Попитайте Уесли Снайдер, Андрес Иниеста, Франк Рибери и Роберт Левандовски, които останаха без отличието заради индивидуалната статистика и/или магията на имената на по-статусните си конкуренти.

И все пак нито една „Златна топка“ не беше връчена на португалеца или аржентинеца в сезон, в който те са останали напълно без отборни успехи.

А какво има Мбапе?

Второ място в Ла Лига, четвърто място на Световното първенство. Отпадане от Шампионската лига още на четвъртфиналите. Купата и Суперкупата на Испания – също изпуснати.

„Златната топка“ трябва да се върне в Реал Мадрид

Втората точка е продължение на първата.

„За мен най-важното е „Златната топка“ да се върне в Реал Мадрид. Тя трябва да се върне на „Сантяго Бернабеу“, при мадридистите. Трябва да се върне заради всички тези хора, за да им подари една мечта. Феновете заслужават това повече от всички“, гласи друго изказване на Килиан пред „АС“.

Някой ден тя със сигурност отново ще се върне там. Но едва ли след сезон без абсолютно никакъв трофей.

Когато след ерата на господството на Роналдо „Златната топка“ беше присъдена на Лука Модрич, а след това и на Карим Бензема, решенията практически не предизвикваха въпроси.

Дори Винисиус през 2024 г. имаше много повече основателни аргументи, отколкото Мбапе има сега. Все пак тогава бразилецът като лидер изведе Реал Мадрид до триумфи в Шампионската лига и Ла Лига, а освен това ефектно наниза хеттрик на Барселона във финала за Суперкупата на Испания.

Онзи Винисиус изглеждаше далеч по-впечатляващо от сегашния Килиан. И въпреки това остана втори. Тогава на какво разчита французинът?

Липсата на трофеи би имала далеч по-малко значение, ако Мбапе играеше за по-малък отбор. Ако например беше извел Франция до финал на Световното първенство така, както Модрич направи с Хърватия. Само че Лука тогава спечели и Шампионската лига. Или ако беше извел отбор като Монако до финала на Шампионската лига.

Реал Мадрид и националният отбор на Франция обаче се смятат за едни от основните фаворити във всеки турнир, в който участват. И дори с голмайстор като Килиан и куп други звезди не постигнаха нищо.

„Никой не направи по-добър сезон от мен“

Продължаваме нататък. Трета точка.

„Златната топка“? Според мен това е добра година да я спечеля. Краката ми са най-добрите ми адвокати и могат да кажат повече от мен. Имам усещането, че мога да спечеля „Златната топка“ тази година. Това е една от целите ми, а остава малко време... Обективно погледнато, мога да разбера хората, които гласуват по друг начин. Не съществува диктатура на мисълта. Но когато анализираш аргументите и конкуренцията, това не би било несправедливо. Никой не направи по-добър минал сезон от мен.“

Никой. Не е направил. По-добър. Минал сезон. От Мбапе.

За да бъде осмислена тази мисъл, сякаш трябва да бъде разделена на малки части.

Добре, липсата на отборни успехи вече я разгледахме. Очевидно тук акцентът е върху индивидуалните постижения. А при тях Килиан наистина се представя добре. Все пак е голмайстор №1 в Шампионската лига, на Световното първенство и в Ла Лига.

Само че навсякъде има уточнения.

Да, Мбапе отбеляза 15 гола в Шампионската лига. Но само два от тях бяха срещу съперник от нивото на Реал Мадрид – Байерн. И дори те не бяха достатъчни за класиране на полуфинал.

Останалите попадения дойдоха срещу Олимпиакос, Кайрат, Марсилия, Монако и Бенфика.

Кейн пък отбеляза 14 пъти – разликата е минимална. И сред неговите жертви не бяха само Пафос и Унион, а още Челси – два пъти, Реал Мадрид и Пари Сен Жермен.

На Световното първенство през 2026 г. Мбапе вкара 10 гола. Но щом срещна съперник със също толкова много звезди – Испания, изчезна.

А поражението с 4:6, при което Килиан отбеляза два пъти в мача за третото място, беше от онези срещи, в които след проваления полуфинал резултатът не интересува почти никого. Тогава нито Англия, нито Франция изглеждаха особено заинтересовани да се защитават.

От офанзивните футболисти Меси определено не направи по-слабо Световно първенство в индивидуален план, като записа гол или асистенция във всеки мач чак до финала.

При това Лео не разполагаше с толкова именити съотборници, колкото Мбапе – гениален подавач като Олисе, силен и с двата крака Дембеле и централни защитници като стени в лицето на Салиба и Упамекано.

Въпреки това Аржентина елиминира Англия и отстъпи на испанците едва след продължения.

Що се отнася до Ла Лига, там Килиан има 25 гола, осем от които от дузпи. Повече попадения от игра – 18 – отбеляза Ведат Мурики от Майорка. А този отбор дори изпадна.

Няма смисъл дори да сравняваме нивото на съотборниците им.

А и 25 гола определено не са някакъв изключителен показател. През настоящия сезон Рафиня има вече 12 още преди октомври.

През сезон 2011/2012 Меси отбеляза 50 гола в Ла Лига. Три години по-късно Кристиано стигна до 48. Ето това вече наистина е висша класа.

Както и 36-те попадения на Кейн в Бундеслигата през сезон 2025/2026 – при това в първенство с четири кръга по-малко. Преди него тази граница бяха преминавали единствено Герд Мюлер и Левандовски.

Добре, нека оставим всички противоречия настрана.

Мбапе действително е голмайстор №1 в три важни турнира. И не се състезава с Меси и Роналдо от второто десетилетие на века, когато двамата сякаш бяха от друга планета.

Но има още една подробност – във всеки от тези турнири официално беше определен най-добър футболист и това не беше Килиан.

В Шампионската лига – Хвича.

В Ла Лига – Ямал.

На Световното първенство – Родри.

Французинът никъде не беше определен за най-добрия. Тогава защо трябва да бъде такъв при гласуването за „Златната топка“?

„Не ме е срам да говоря за „Златната топка“

Още по-забавна е друга реплика на Мбапе:

„Не ме е срам да говоря за „Златната топка“. Не се страхувам да изразявам мислите си, дори ако понякога хората казват: „Какво говори този човек?“. Да бъдеш честен не е срамно. Никога не съм казвал: „Ще я спечеля“. Но смятам, че направих добра година. Много хора казваха, че годината ми е била добра и свързваха името ми с този трофей. Така че ще видим какво ще се случи.“

Интересно, в Мадрид също ли мислят така?

Ако година без трофеи е добра, каква тогава би била лошата?

За Килиан не агитира единствено самият той. По удивително стечение на обстоятелствата това са или французи, или бивши футболисти на Реал Мадрид.

Ето какво каза Майкъл Оуен:

„Абсолютно съм убеден, че Мбапе има големи шансове да спечели. Когато оглавяваш класацията на голмайсторите в Ла Лига и на Световното първенство, трябва да бъдеш сериозен претендент за тази награда. Макар че в крайна сметка фактът, че не спечели нито един голям трофей в година със Световно първенство, не спечели нито Ла Лига, нито Шампионската лига, може да се окаже срещу него. Но той все пак има големи постижения, които трябва да го поставят сред футболистите със сериозни шансове за победа.“

Или Тиери Анри:

„Хората ще кажат, че той не е спечелил нищо... Но виждаме какво постигна Килиан в индивидуален план – стана голмайстор №1 в Шампионската лига, Ла Лига и на Световното първенство. При Олисе ситуацията е подобна по отношение на асистенциите. Това е просто невероятно. А ако се замислите колко гола отбеляза Мбапе на Световното първенство и в Шампионската лига – това е направо умопомрачително. Искам да кажа, че останалите кандидати не са някакви Мики Маус, но лично аз бих избрал Килиан.“

Ето и думите на Кристоф Дюгари:

„Защо Мбапе да не може да стане най-добрият футболист в света? Миналия сезон той отбеляза 44 гола, подобри рекорда за голове на световни първенства. Кой днес може да каже, че е по-добър от Мбапе? Дори да не е съвършен, дори да не стана шампион, да не спечели Световното първенство, това е индивидуална награда и той има право да защитава шансовете си да я получи.“

Продължаваме.

Самюел Юмтити:

„Трябва да говоря за най-добрия футболист. За мен това е Килиан Мбапе. Той направи невероятен сезон, отбеляза толкова много голове както за клуба си, така и за националния отбор на Франция.“

Предлагаме на всички тези безспорно уважавани хора да се върнат малко назад във времето.

През 2018 г. голмайстор №1 на Световното първенство стана Кейн. Англия също завърши на четвърто място. Освен това той наниза 30 гола във Висшата лига. Стигна и до елиминациите на Шампионската лига, след като тимът му изпревари Реал Мадрид в групата.

А на кое място завърши Хари тогава в гласуването за „Златната топка“?

Десето.

След не само Модрич, Роналдо, Меси и, между другото, Мбапе, но и след Рафаел Варан.

Кейн не агитира за себе си

Англичанинът е скромен и не призовава наградата да бъде дадена на него. Дори сега, когато действително е близо до отличието:

„Гордея се, че съм номиниран заедно с моите съотборници. Спечелихме и трите трофея в Германия и съвсем малко не ни достигна, за да триумфираме в Шампионската лига. Но това не е в моите ръце – всичко зависи от хората, които гласуват. За мен лично онзи сезон беше специален, но сега мога единствено да се съсредоточа върху настоящия.“

Разбирате разликата, нали?

От едната страна: „Никой не направи по-добър минал сезон от мен.“

От другата: „Гордея се, че съм номиниран заедно с моите съотборници.“

По същия начин Родри, Меси и Хвича също не агитират за себе си.

Отношението на Кейн печели симпатии.

Реакцията на Мбапе предизвиква единствено неудобство.

Никой не отрича, че Мбапе е изключителен футболист. И все пак изказванията му за това колко заслужава „Златната топка“ карат човек да се чувства неловко.

Кристиано също говореше много за себе си и за собствената си значимост. По отношение на самолюбието трудно може да му се намери равен.

Само че високомерните си думи той подкрепяше с дела.

Преди пристигането му в Мадрид Реал отново и отново се препъваше на осминафиналите в Шампионската лига.

С него в главната роля я спечели четири пъти.

Това е голямата разлика между него и Килиан.

Както и броят на „Златните топки“.

Снимка: БГНЕС