Неотдавнашният  сблъсък между Рафаел Надал и Роджър Федерер в сферата на управлението на световния тенис приключи с оставката на испанеца от поста му като вице-президент на Съвета на играчите на АТР. Какви са причините за това решение?

Федерер и Надал са двама от най-известните тенисисти на планетата и емблема на този спорт през последните десетина години. Те често са показвани като непримирими съперници на корта, но добри приятели извън него.

Когато преди известно време Надал публично изрази съжалението, че Федерер не подкрепя мнението на по-голяма част от тенисистите във връзка със съкращаването на сезона, швейцарецът бързо парира всички възможности за дискусии по този повод.

През последните дни обаче този проблем отново изскочи на бял свят, след като Рафа заяви, че напуска поста на вице-президент на Съвета на играчите на АТР, където пък  президент е самият Федерер.

В мотивите си, които придружават оставката му, “Ел Торо” твърди, че не може изцяло да представлява и защитава интересите на състезателите пред ръководството на АТР.

Известно е също така, че малко са хората, които поддържат идеята на Надал за въвеждането на нова система за изчисляване на рейтинга, която да е на двугодишен принцип.

Когато Федере беше помолен да коментира това предложение той я нарече “скучна” и добави, че тя ще усложни живота на тенисистите, които са по-назад в подреждането. Също така той добави, че предполагаемата схема няма да намали напрежението при водещите тенисисти. Оставката на Надал остави проблемът отворен и нерешен.

Най-слабото място в този план на Надал е може би това, че на пръв поглед споменатата схема защитава преди всичко неговите краткосрочни интереси. Както е известно състезателите получават рейтингови точки в зависимост от това доколко успешно са се представили във всеки един турнир. Съгласно действащата система те са длъжни да защитят получените точки през следващата година в противен случай им се отнемат.

Тоест, ако Рафа Надал не успее за безпрецедентен осми пореден път да стигне до трофея от започващия след няколко дни супер турнир от сериите “Мастърс 1000” в Монте Карло, а примерно достигне до четвъртфиналната фаза на надпреварата в Княжеството, то той ще загуби 820 точки.

Именно нещо подобно се случи с левичаря от Майорка през 2011г., когато той изгуби няколко титли, а също така отстъпи на Новак Джокович трона си на “световен номер едно”.
Ако въпросната двугодишна схема беше влязла в действие, то на испанеца нямаше да му се налага да защитава всичките си точки от 2010г. и може би би запазил лидерската си позиция.

Тази “Двугодишната система” обаче трудно може да се съчетае с продължителността на един сезон, който трае 12 месеца и би объркала почитателите и феновете на този спорт. И разбира се едва ли някой не би се съгласил, че с подобен начин на отчитане Новак Джокович щеше да остане на второ място, въпреки феноменалните си изяви през изминалата година и всички спечелени титли и победи.

Освен всичко изложено до тук предложената схема не “разтоварва” сезона - основното към което се стреми Надал. Да, през 2011г. това би било негово преимущество, но в момента на него щеше да му е два пъти по-тежко, особено ако се вземе предвид, че година по-рано той спечели по-малко титли от Джокович.

И разбира се, въпреки че “двугодишната система” забавя падането в ранглистата на тенисистите, пострадали от травми,  а също така и на онези изгубили форма, тя обаче пречи на развитието на младите тенисисти и на връщането на спортисти в тура след дълго отсъствие.

Впрочем промените са свързани не само с проблемите на Надал. Много от водещите състезатели нееднократно подчертават, че действащият формат на световния тенис ги кара да работят “до износване”. Те все по-гласно изразяват желанието си за по-дълга пауза между отделните сезони, за редуцирането на броя на задължителните турнири и т.н.

Може би вместо промяна в точкуването, в АТР и ITF - управляващите световния тенис - трябва да направят по-равномерно разпределение на календара с турнирите и особено тези от “Големия шлем”. В момента три от четирите  “Мейджъра” са концентрирани в промеждутъка от май-септември. Макар че, разбира се, организаторите и спонсорите на турнирите ще възразят срещу подобна идея.

Критиците на Надал могат също така да добавят, че елитните тенисисти сами са си отговорни за своите проблеми. Сега повечето от тях предпочитат да играят от основната линия, което естествено води до по-продължителни разигравания, а от там и до повече изразходване на енергия и вероятност от причиняване на травми.

Никой, разбира се, не очаква от утре да се възроди стилът на игра "serve-and-volley" (грубо казано сервис-мрежа), но колкото и странно да звучи съдиите са тези, които могат да повлияят сериозно върху това, като започнат стриктно да спазват указаната в правилника 20-секундна пауза между отделните разигравания.

Някои тенисисти съзнателно нарушават правилника в тази насока, за да почиват повече след подобна продължителна размяна на удари. Федерер, който се отличава с атакуващ стил на игра не се отнася към тях. Още повече, че швейцарецът за дългите години на своята кариера успя да се запази от сериозни травми. Разбира се неговото отношение към предложенията на Надал трябва да са разстроили испанеца, но то е напълно предсказуемо.

И накрая нека да обобщим, че каквито и предложения да имат водещите тенисисти, този спорт е пропит с традиция и консерватизъм, в което се крие и голяма част от обаянието му.

Ако изключим крайно удачната (поне според мен) система за видео-наблюдение – “Hawk eye”, в аристократичната игра трудно се налагат нововъведения и едва ли подобна система за точкуване би срещнала одобрението на властимащите в световния тенис, дори и тя да има своите предимства.