Той вече е най-известният немски тенисист от времето на Борис Бекер насам, макар че трудно ще откриете прилика между Дъстин Браун и човека, по чиито стъпки е тръгнал. Без дори да броим пиърсинга на езика, огромната татуировка под гърдите и плитките, Браун трябваше да почака до 30, за да изригне на Уимбълдън, докато Бекер стана шампион в Лондон едва 17-годишен. Но шокът, който причини Браун с елиминирането на Рафа Надал вчера, беше не по-малък от бомбата на Борис.

Новият герой играе в Ямайка като тийнейджър, но родителите му се връщатт в Европа, тъй като никой на Карибите не го е грижа за кариерата на таланта. Ударът на Уимбълдън е награда за една много тежка кариера, в която Дъстин обикаля по турнири с кемпер, играе като луд мачове, за де събере пари за храна и бензин. Иначе е роден в Германия, майката е германка, а бащата ямаец. Има и баба британка, така че при желание може да играе за Великобритания за Купа Дейвис.

Той проявява интерес, но федерацията на Острова го отрязва. Дъстин започва да играе за Ямайка, а сега за Германия. Иначе като малък минава през футбола, хандбал и джудо, но любовта към тениса надделява. Когато е на 11 години, родителите му решават да заминат за Ямайка, тъй като не могат да си позволят високите разходи по тренировките в Германия. Те се насочват към туристическия бранш. Така дисциплината на немските кортове е заменена от порутените игрища в Монтего Бей. Ямайка обаче слага завинаги отпечатък върху момчето. Той още носи огромен татус на реге певеца Денис Браун. Споделя, че не си е подстригвал косата от 19-годишен, което му носи прякора Dreddy.

"Хората често ме питат какво правя с тези плитки през лятото. Отговарям им, че са в заблуда, защото те пазят главата ми от жегата", разкрива палачът на Надал. Родителите разбират, че от сина им може да излезе добър спортист, но не и ако се състезава в Ямайка. Затова събират пари и му купуват кемпер да обикаля турнирите из Европа. Изчисляват, че това е най-евтиният транспорт. Той разказва за жеста: "Нашите не бяха богати, но толкова им позволяваха възможностите да помогнат на кариерата ми. Купиха го през 2004 година, а успяха да го изплатят през 2010-а. Номерът беше CE DI 100. CE идваше от родния ми град Целе (Celle), D за Дъстин, I за Инге (майката) , а 100 символизираше бариерата в ранглистата, която исках да прескоча", разказва новият герой на Лондон.

Годините на обиколки с кемпера са доста тежки за спортиста. Парите са кът, често го кара със седмици на макарони, докато обикаля целия континент, припечелвайки някое евро. Започва да си задава въпроса дали има смисъл да продължава. Животът го отвежда до странни места като Баня Лука (Босна и Херцеговина) и Алмати (Казахстан).

Купува си машина за наплитане на ракети и започва да припечелва допълнително. Просто предлага на по-заможните си колеги да наплита ракетите им срещу пет евро. "Никой не ме познаваше. Всеки питаше кой е онзи чудак с кемпера", разказва играещият за Германия спортист, "Но след куп турнири, игри на двойки, наплетени ракети се запознах с всички" .

Обиколките с кемпера продължават три години до 2009 година, когато Дъстин пробива до номер 78 в света. Сега заема 102-а позиция. Въпреки че животът на битник е минало, тенисистът не се въргаля в пари. Тази години беше спечелил едва 25 000 паунда. Но на Уимбълдън вече заработи 50 000. И вече е героят на Германия, където го нарекоха Боб Марли на тениса.