С титлата на Уимбълдън Джокович потвърди статута си на абсолютен властелин в мъжкия тенис. Той е най-добрият в света, а никой от останалите не се доближава до нивото му.

Федерер имаше своите фенове и своите мечти за осма титла в Лондон, но 18-ият му трофей от Големия шлем вече изглежда "мисия невъзможна". Но съотношението на силите в мъжкия тенис явно вече е такова, че Джокович може да бъде победен само от себе си, както стана на "Ролан Гарос". Точно какъвто беше случаят с Федерер преди десетина години. Не е невероятно скоро той да надмине знаменития си съперник по брой титли и да бъде обявен за най-великия в историята. Но такъв ли ще е наистина?

Всеки тенис фен е чувал основния аргумент срещу становището, че Роджър Федерер е най-великият в историята. Критиците на швейцареца твърдят, че 17-те му титли от Големия шлем са спечелени в "слаба ера", когато не е имало сериозна конкуренция. 12 от титлите са от периода 2003-2007, когато основните му съперници от неговото поколение - хора като Лейтън Хюит, Марат Сафин, Хуан Карлос Фереро, Давид Налбандиан, Томи Хаас, Николай Давиденко, Анди Родик и Фернандо Гонсалес бяха под нивото му. Появата на значително по-младия Рафаел Надал намали сериозно реколтата от трофеи, които Федерер прибираше всяка година. До 2008 г. Надал стигна пика си и свали Федерер от трона му на Уимбълдън, както и от върха на ранглистата. Сега №1 е Новак Джокович, който е с 6 години по-млад от швейцареца. Сърбинът като нищо може да го надмине, ако запази нивото на доминация, което държи в момента.

Тази теория упорито битува на само в социалните мрежи, но и сред спецовете в спортните медии. Джокович вече е на половината път към бройката от трофеи на Федерер. Но тогава не бихме ли могли да кажем, че колкото лесно са дошли успехите на швейцареца, също толкова безпроблемна е и доминацията на Джокера. Той също се възползва от момента и трупа успехите си в "слаба ера" - може би дори още по-слаба от тази преди десет години.

Джокович спечели 8 от своите 9 титли в последните години. Най-сериозният му съперник е Федерер - играч, отдавна забравил 30-ия си роджен ден. Естественият му конкурент би трябвало да е Надал, но той все по-често страда от контузии, в момента е №10 в ранглистата. Друг много силен играч от това поколение е Анди Мъри, който победи Ноле в два финала на Големия шлем. Шотландецът обаче също има проблеми с контузии, които го извадиха от играта за близо година. Именно това е периодът, в който Джокович прибра набързо куп титли. Сърбинът има две загуби на Голям шлем от 30-годишния Стан Вавринка, чиято кариера може да мине за повторение на тази на Лейтън Хюит по време на "ерата Федерер". И накрая за разлика от Федерер Джокович не трябва да се притеснява от следващото поколение. Сегашните младоци така и не успяват да вкарат свой представител сред най-добрите в тениса.

Тук просто искаме да кажем, че в тениса няма т. нар. "слаба ера". Това е мит като чудовището от езерото Лох Нес. Няма да има е занапред. В тази игра има прекалено много пари и престиж, за да може някой случаен слабак да си печели титлите просто така.

В началото на миналото десетилетие за Хюит се говореше като за най-страшната заплаха от времето на Джими Конърс. Марат Сафин пък имаше най-пълния арсенал от удари, които тенисът беше виждал. Сега ни е странно, че Вавринка печели на Голям шлем, но никой не смята, че е слаб играч. Също толкова добрият Жо-Вилфред Цонга не е успял да постигне и това. А младите като Ник Кириос и Григор Димитров са далеч от върха, но не защото нямат талант или амбиция. Просто да събориш титаните от постаментите им изобщо не е лесно. Това отлично знае и Джокович - в продължение на три години от 2007 до 2010 г. той се мъчеше в подножието на върха. Така беше и с Андре Агаси през 1988-1991 г.

След като 33-годишният Федерер победи Анди Мъри на полуфинала на Уимбълдън, Джон Макенроу си посипа главата с пепел, задето преди няколко години заключи, че Рафаел Надал бил най-великият в историята. "Сгреших", каза той и беше прав, но не защото не беше посочил някой друг. Просто няма как да има най-велик в историята. Всяко поколение има своя най-велик играч, а в момента в тура имаме трима. И Федерер, и Надал, а вече и Джокович са били обявявани за най-велики в историята. И те са такива наред с Род Лейвър, Бьорн Борг, Макенроу и още доста други.

Дъглас Пери, превод на вестник "7 дни спорт"