Андре Агаси е една от енигматичните фигури в историята на тениса. Прекарал е голяма част от живота си в търсене на себе си и в преоткриване на своите ценности, в борба с вътрешните си демони и външните фактори. Мразещ и обичащ играта едновременно, както споменава в автобиографията си „Открито“ – книга, която е общовалидна за тениса и живота като цяло.

Стигал до върха, изпадал на дъното и отново изстрелял се към висините, осемкратният шампион от Големия шлем сега е посветил живота си на своята фондация за образование и на училището, което основа в родния си Лас Вегас. Златният медалист от олимпийски игри изпълнява ролята на треньор на Григор Димитров и, както признава в интервю за „Inside Hook“, използва натрупания житейски опит, за да опази първата ни ракета от онези демони, които са властвали над самия него.

Попитан дали все още мрази тениса, Агаси отговаря: „Не. Мисля, че бях много ясен, дори го написах на първа страница“, казва той за издадената преди десетилетие автобиография. „Също така бях ясен, че процесът, в който се учех, доведе до период в кариерата ми, за който съм благодарен, че имах. В него можех да балансирам, ходейки по въжето, и владеех корта, имах цел на него, оценявах го и бях благодарен“, добави легендата.

„Така че, дали съм имал повече моменти, в които съм го обичал, отколкото съм го мразил? Може би не. Защото прекарах много време, в което не харесвах себе си. Омразата и любовта са функция на самия теб. Сега помагам на Григор Димитров. Той е добър човек и за мен ще бъде истинска награда, ако мога да му спестя дори десет минути от това, на което самият аз съм се подлагал“, подчерта Агаси, цитиран от Tеnniskafe.com.

Американецът е печелил осем пъти „мейджъри“ и има злато от Олимпиада, но най-ценното му отличие е съвсем друго - „Бих казал пропадането от номер едно до №140 в света. И после изкачването до върха. Защото това е трудно. Вторият път е много по-трудно, понеже винаги си наясно къде е твоето място, а ти не си там. И е по-лесно да се обезкуражиш“.

Тенисът е сложна игра, а победителите понякога се определят само от една точка. Колко малка е разликата между победата и загубата?

„В тениса трябва да си по-добър само от един човек“, казва Агаси. „Всъщност може дори да не си добър. Просто трябва да откриеш начина, по който да преодолееш финалната права. Това, което можеш да заключиш е, че следващата точка е най-важна. Трябва да извадиш най-доброто от себе си, а най-добрият начин е да се контролираш. Така обикновено победителите са хората, които контролират себе си“.