Еволюцията на световния №1 Яник Синер е впечатляваща. Не съм виждал друг тенисист, който на 23 години да е толкова завършен във всяко едно отношение. Да е едновременно толкова стабилен на всяка настилка, вариативен технически и психически устойчив. За последната година италианецът се превърна в тенис терминатор, който отчайва противниците си. Ракетата му е като снайпер, той сякаш пронизва корта. А езикът на тялото му крещи: "Ще те смажа".
Вчера същият този Синер, който нямаше загубен сет на тазгодишния Уимбълдън и за три кръга даде само 17 (!) гейма на противниците си (средно под два гейма на сет) изглеждаше като ученик срещу Григор Димитров. Гледах невярващо как по-възрастният с 10 години и 3 месеца българин изнася лекция на човека, който е непоклатим и безспорен тенис еталон.
Разликата в асовете (14:4) се дължеше не само на отличния първи сервис на Григор, но и на феноменалните му ретури. В няколко случая Яник очакваше да запише ас, но топката се връщаше като куршум в краката му. Италианецът изглеждаше шокиран, нямаше рецепта срещу вдъхновения Григор и логично загуби първите два сета.
Контузията в гръдния мускул на Димитров има своето обяснение - изстиването на тялото в резултат от 15-минутното спиране на мача заради спускането на покрива. Поредното безумно решение на организаторите, които станаха за смях ден по-рано с изключване на електронната система за отчитане на линията и побутнаха британката Картал срещу рускинята Павлюченкова, която в крайна сметка спечели заслужено.
Григор беше на път да запише най-голямата победа в кариерата си. Да, той има по един успех срещу Джокович (преди 12 години в Мадрид), Надал (преди 9 години в Пекин) и срещу позастарелия и контузен Федерер на US Open (преди шест години), но да надиграваш категорично толкова класен актуален световен №1 в пика му, това е подвиг. Истински подвиг на тялото и ума. Подвиг, който не намери своя логичен завършек.
Но пък може би точно този драматичен край ще даде още по-голям отзвук на чудото, сътворено от 34-годишния българин, отпаднал от турнира незаслужено, след като е разбил, разглобил и претопил тази страховита италианска тенис машина T-1000.
Завършената и всеобхватна класа на Синер се доказа и след края на мача, когато Яник помогна на разплакалия се Григор да приготви сака си. И думите: "Аз изобщо не приемам това като победа"... Най-големите имат това качество в резултат от натрупаните победи: да признаят поражението си и висотата на техния палач.
Понякога триумфът не е всичко. Красотата често блести повече от купата. Бразилия от 1982 година на Зико, Сократес и Фалкао никога не става световен шампион, но преките й свидетели още я споменават с насълзени очи. Джими Уайт никога не става световен шампион по снукър (губи 6 финала), но е любимец на народа заради атрактивния си стил на игра. Йордан Йовчев беше ограбен в Атина и остана със сребро, но и днес цял свят говори за него като за истинския олимпийски шампион.
Да си "робот" и да вдигаш купа след купа е велико. Но да накараш такъв "робот" да изглежда скърцащ и без правилен ход е още по-сладко. Григор почти сигурно ще си остане без титла от Шлема, но пък той вече постигна своя "Голям шлем" - това смазващо неудобство на Синер след "победата" му; любовта на публиката; победите над "Тримата големи" и "звяра" Карлос Алкарас; Мария Шарапова. Мнозина удариха на камък с Маша - да я свалиш се оказа по-трудно от това да вдигнеш трофей от Шлема.
Друми Георгиев, Gol.bg