На 59-годишна възраст почина Алекс Занарди: бивш автомобилен пилот (44 състезания във Формула 1), изключителен параолимпийски спортист (след като при инцидент на пистата през 2001 г. загуби и двата си крака), пример за издръжливост и любов към живота. Днес новината за кончината му беше съобщена от семейството му и от „Obiettivo 3“ – благотворителната асоциация за спортисти с увреждания, създадена именно от Занарди.

Талант и характер още от дете. Роден в Болоня през октомври 1966 г., Алесандро Занарди израства в скромно семейство – майка му Анна е шивачка, а баща му Дино – водопроводчик. Още като съвсем малък се премества със семейството си в Кастел Маджоре, където израства със страст към Формула 1 в земя на мотори и скорост. Страст, която първоначално е била посрещана с несъгласие от семейството, особено след загубата на по-голямата му сестра Кристина, починала през 1979 г. в резултат на автомобилна катастрофа. В живота на Алесандро, за всички Алекс, моторите обаче вече бяха нещо повече от интерес, който можеше да бъде спрян: те бяха посока. Неговата. Първото му превозно средство дошло сравнително късно, особено в сравнение с все по-бързите темпове на съвременния моторспорт: на четиринадесет години баща му Дино му подарил картинг, с който Алекс започнал да се забавлява с приятелите си, дебютирайки в първото си професионално състезание през 1980 г. във Вадо.

Първото му участие в национален шампионат, в категория 100 куб. см, беше през 1982 г.: малко средства, баща му в ролята на механик и първите, обещаващи резултати. Решаващият момент в кариерата му настъпи през 1988 г. с дебюта му във Формула 3 в Италия зад волана на Dallara-Alfa Romeo: това са години на изкачване, на растеж, на разочарования, но и на първи успехи. През 1991 г. преминава във Формула 3000, още една стъпка към Формула 1, в която влиза с първия си тест зад волана на болид Footwork Arrows. От този момент нататък нещата, както често се случва в моторспорта, започнаха да се развиват все по-бързо: също през 1991 г. с отбора на Джордан, на Гран при на Испания, Занарди дебютира във Ф1, замествайки пилота Роберто Морено в предпоследния кръг от шампионата. Кариерата му във Формула 1 продължи още три сезона: с Minardi през 1992 г., с Lotus през 1993 и 1994 г. Най-добрият му резултат беше шесто място, постигнато с Lotus през '93 г., а общо той участва в 44 Гран При. Останал без договор през 1995 г., Занарди бързо се запали по американските състезания и дебютира през 1996 г. в шампионата CART (днешната Indycar), постигайки веднага големи резултати с победата на два поредни титли през 1997 и 1998 г. През 1999 г. се завръща във Формула 1 с Уилямс, но сезонът, който от самото начало е труден за италианеца, ще бъде последният му в най-високата серия преди завръщането му в американските състезания. 

През 2001 г. Занарди прави дългоочакваното си завръщане в серията CART – година, която ще промени завинаги живота му. 15 септември 2001 г., Лаузицринг, Германия: Стартирал от задните редици, Занарди започва неуморно да наваксва, изпреварвайки съперниците си обиколка след обиколка, докато не излезе начело в състезанието. Тринадесет обиколки преди края, веднага след последния питстоп, колата губи сцепление, подведена от течности на пистата, и става неуправляема. Болидът се завърта внезапно, пресича пътното платно и остава изложен точно в момента, в който Патрик Карпентие и Алекс Таглиани се приближават с пълна скорост. Първият успява да избегне сблъсъка, вторият няма място да го направи. Ударът е опустошителен: колата на Таглиани удря тази на Занарди в предната част, в най-уязвимата точка. Силата на удара е такава, че буквално разкъсва болида на две. Той остава в медикаментозна кома четири дни, а състоянието му, което веднага изглежда безнадеждно, го довежда до получаване на последно причастие.

След инцидента в тялото му беше останал само един литър кръв, в сравнение с петте литра при един възрастен мъж. Но историята на Алекс тепърва предстоеше да се напише: той се подобряваше с всеки изминал ден, изненадвайки самите лекари, като премина през петнадесет операции с кураж и силна воля. Най-тежкото изпитание обаче беше да приеме двойната ампутация на краката – ясен знак, че животът му ще се промени завинаги. За Занарди така започна труден етап на рехабилитация, който нито за миг не угаси страстта му към спорта, скоростта и моторите: през 2003 г. той се върна на германската писта, на която две години по-рано беше станал жертва на ужасния инцидент, за да измине символично оставащите 13 обиколки от състезанието през 2001 г. на борда на специално модифициран автомобил. През следващите години той продължи да се състезава в сериите Gran Turismo и WTCC. 

 „Инцидентът ми даде възможност да правя неща, които може би в друг живот никога не бих имал шанса да опитам“. С този дух Занарди се впусна в своя втори живот, започвайки изключителна кариера в хендбайка и бързо се превърна в един от водещите спортисти на световно ниво. Дебютът му е през 2007 г. на маратона в Ню Йорк, където завършва с изненадващо четвърто място – резултат, който бележи началото на изцяло ново състезателно пътешествие. От този момент нататък напредъкът му е постоянен: през 2010 г. печели италианската титла по шосе, а през 2011 г. се откроява на Световното първенство в Роскиле със сребърен медал в индивидуалното състезание на време и пето място в груповото състезание. Още през 2011 г. настъпва един от символичните моменти в новата му кариера: победата в маратона в Ню Йорк, придружена от рекорд в категорията. Няколко месеца по-късно той повтаря успеха си в Рим, където не само печели, но и поставя рекорд на трасето. 2012 г. представлява върха на неговата параолимпийска кариера. 

На Олимпийските игри в Лондон той спечели три медала: две златни – в индивидуалното състезание на време и в състезанието по шосе, и един сребърен – в смесената щафета. През следващите години той продължи да доминира на международната сцена: в Световните купи и Световните първенства той спечели титли както в състезанията на време, така и в състезанията по шосе, често заедно със съотборниците си в смесената щафета. През 2016 г. повтаря успеха си на Олимпийските игри в Рио: две златни и една сребърна медал, на петдесет години, като за пореден път доказва своя безграничен дух на адаптация, своята сила и характер, който – по негово собствено признание – му е позволил да започне отначало пред всяко предизвикателство. 

Съдбата обаче, с този младеж от Кастел Маджоре, сякаш още не беше приключила. На 19 юни 2020 г., по време на благотворителна щафета с хендбайк, организирана в подкрепа на борбата срещу коронавируса, той беше въвлечен в нов драматичен инцидент: близо до Пиенца, по магистрала SS146, загуби контрол над превозното средство и се сблъска с камион, идващ от обратната посока. Превозен спешно в поликлиниката „Ле Скоте“ в Сиена, той беше подложен на сложна неврохирургична и лицево-челюстна операция. Състоянието му веднага се оказа критично, като беше настанен в интензивно отделение с резервирана прогноза. В следващите дни беше опериран още три пъти и на 21 юли беше прехвърлен в специализиран център в Леко, за да започне рехабилитационния си процес. На 24 юли обаче, поради някои усложнения, той трябваше отново да бъде преместен в интензивно отделение, този път в болница „Сан Рафаеле“ в Милано. Състоянието му, което бавно се подобряваше, накара лекарите през ноември същата година да вземат решение за първо прехвърляне в болницата в Падуа, където през януари 2021 г. той дойде в съзнание.

През декември същата година той можа да се върне у дома, редом със съпругата си Даниела и сина си Николо. Там, обграден от любовта на най-близките си, той прекарва последните си години, в медийна тишина, която винаги е подсказвала за тежкото и нестабилно състояние на здравето му. Поредното предизвикателство в един живот, изпълнен с бури, с който Занарди се справяше с кураж и сила. До самия край.