свързани статии

Бившият национал Благой Георгиев е една от знаковите фигури в родния футбол през новия век и бе сред звездите както на Славия, така и на националния отбор на България. Той е роден през 1981 година и направи солидна кариера извън граница, като игра в отборите на Алавес, Цървена звезда, Дуисбург, Терек (Грозни), Амкар (Перм), Рубин (Казан), както и Оренбург.

В Русия направи изключително добро име, но преди малко повече от две години реши да сложи край на своята футболна кариера и да обърне малко повече внимание на своето семейство. Той се съгласи да говори с репортер на Novapress.bg за личните футболни амбиции, националния отбор, както и настоящата ситуация.

Не може да не се припомни, че Георгиев е силно религиозен и вярата в Бог е нещо, което винаги е играло голяма роля в неговия живот до момента. Започнахме разговора с това как може да се отрази на футбола настоящата ситуация и къде в момента се намира бившата звезда на Славия.

„В момента съм си у дома, заедно с моето семейство. Отделям време на тях, тъй като ясно осъзнавам, че през годините, когато съм бил по чужбина, не съм имал нужното време да бъда с най-близките си хора”, заяви той. „Като цяло положението с този вирус е много тежко. Говоря и с мои приятели по Русия, и с лекари. Навсякъде по света я има заразата”.

Нямаше как да не попитаме Георгиев и какво мисли за мерките, които бяха предприети от църквата, както и дали според него България е пазена от Бог като една от най-нискозасегнатите нации от вируса в Европа. „Тук има много религиозни хора и мисля, че това има значение. Със сигурност вярата е най-голямото нещо и съм на мнение, че Бог ни помага в тази битка. Без вяра няма как да стане”.

„По отношение църквата искам да благодаря на Бойко, че единствен той се застъпи. Всичко друго, което се изговори, е пълна глупост. Вярата ни е пазила в много тежки моменти през годините и ни е помагала. Единствената утеха в такива времена е в църквата. Ако погледнем назад в историята и тогава също е било така. Единствено тя ни е помагала”.

Преди известно време българинът бе обявил, че има много сериозни проекти във футболно отношение, като школа и поемане на футболен отбор.

„Всичко около школата вече е готово и само тази извънредна ситуация ни пречи да я отворим. Имаме място, имаме концепция, имаме абсолютно всичко. Ще бъде в София. Само да мине тази зараза и ще я отворим и ще разберете повече. Дай Боже от моята школа да излязат новите големи звезди на българския футбол”.

„По този проект работят доста хора и като цяло мога да кажа, че всичко около него е на практика готово”. „Имаме все още план да взимаме отбор с мои колеги. Това още е на преден план, но тази ситуация ни пречи и в това отношение”. Благо бе намекнал 1-2 пъти преди време, че може да се завърне във футбола, а ние го питахме, дали това може да се случи в елита, тъй като там има футболисти като Мартин Камбуров, които още правят разликата.

„Да, виждам, че е наистина така. И един Жоро Илиев, който съвсем наскоро се отказа също трябва да се спомене. Има и други”. „Вижте, много трудно е един човек да се откаже от футбола. Аз го направих преди няколко години и в момента имам други планове пред себе си”.

„За удоволствие си играя доста често с приятели на малки вратички, така че не ми липсва да играя за удоволствие, но определено на 99% мисля, че съм приключил с професионалната си кариера”.

Запитахме Благо също така, дали най-после ще стоплят отношенията с неговия футболен „баща” Венцеслав Стефанов, ще седнат един до друг да си поговорят и да пият по едно кафе, както се казва, и какво мисли за шансовете на националния тим да се класира за Евро 2020, което бе преместено за догодина.

„Да ви кажа честно не ми се връща много към тази тема. Аз нямам проблем с никого. И аз съм казвал, че Венци Стефанов е направил много за мен. Да, естествено, че бих седнал с него да изпием по едно кафе и да си поговорим. Нямам проблем с него, нито с който и да е друг”.

„За националите мога да кажа, че тези мачове трябва да се изкарат на мускули, тъй като тук дори не може да се говори за потенциал. Това е един бараж и после евентуално още един. Два мача са. Трябва момчетата да се раздадат за националния отбор, макар че това вече звучи клиширано. Не трябва да подведат хората, които залагат на тях, и трябва да са като един юмрук, заедно. Мисля, че имаме своите шансове”.