Михаил Александров е 4 пъти шампион с Лудогорец, има две купи и две суперкупи на България. Юноша е на ЦСКА, а след това заминава за Борусия Дортмунд.

След три години престой в Германия се връща у нас и играе в Академик София, Лудогорец, Легия Варшава, Арсенал Тула и Арда Кърджали. От няколко дни е в Славия. Ето какво каза Михаил Александров пред Букмейкър Рейтинги:

-Мишо, защо реши да преминеш в Славия?
-Ако трябва да бъда честен, има няколко причини. Главната е, че ми липсваше игрово време, а в моята моментна ситуация това е от огромно значение за развитието ми занапред. Смятам, че е по-добре да бъда в отбор, в който ще разчитат на мен, а не в тим, който е по-напред в класирането, но да седя на пейката.

-Славия е в много неприятно положение и колкото и стряскащо да звучи вариантът изпадане също е в играта.
-Така е, но откакто съм в отбора, смятам, че всеки работи на сто процента, за да не се случи това нещо.

-Това е един от малкото отбори в България, който през годините дава възможност на българските футболисти.
-Винаги съм казвал, че това е похвално и то не, за да бъдеш националист или патриот, а защото моментното състояние на футбола ни е такова, че младите са единственият светъл лъч, който да промени нещо. Ако не се започнат да се налага младото поколение и впоследствие да се намерят правилните футболисти за в бъдеще, нещата няма да се променят.

-Въпросът с младите обаче има няколко изгледа. Единият е да не се дава шанс на младите български футболисти само защото са млади и са българи, а да не го заслужават. Ти как успя да „хванеш“ своя шанс като юноша в ЦСКА?
-Аз отидох на 15 години в мъжете и на 17 бях продаден, но за тези година и половина имах 3 мача и 100 минути! Аз съм чакал своя шанс и хората, които са ме харесали, са ме видели с националния отбор или на мачове с моята възраст. Тук не говорим да се дава шанс на млади футболисти, които не заслужават, а за момчета, които имат потенциал да станат футболисти.

-Пречат ли чужденците на българските футболисти?
-Тук вече идва тънкият момент дали чужденецът, който е дошъл в България, е с класа над това младо момче, което чака на пейката. Аз съм на принципа, че чужденци трябва да има – бил съм чужденец и в Германия, в Полша и в Русия, но там, за да получа титулярно място трябваше да бъда по-добър от останалите. Докато тук малко сме на принципа, че ако имаме чужденец и българин, предпочитаме чужденецът. В България се наложило едно такова мислене, че българските футболисти не стават за нищо и че са втора ръка и поради тази причина се лансират чужденците.

-А това така ли е, което казваш за българските състезатели?
-Не съм съгласен. Може би трябва повече да се работи с младите футболисти, със сигурност има и много фактори, които пречат – база, уславия, треньори, които да ги развият. Но има добри млади момчета.

-Как беше по твое време в школата на ЦСКА, защото вие бяхте едни от последните футболисти, които излязоха от „Червено знаме“?
-Може би на нас повече ни се е тренирало, имахме по-малко неща, които да ни отвличат вниманието. Ако иска да се занимава сериозно с футбол и да стане нещо за в бъдеще, едно момче трябва да отдаде живота си за тази професия. Защото това е професия.

-Колко трудно ти беше през двете години, в които лекуваше контузии, имаше операции?
-Не ми беше лесно, но имах прекрасно семейство до мен, което ме подкрепяше. Дори и за миг не съм се замислял дали да се откажа, а съм се стремял да се върна на терена. Годините, на които съм, вече ми позволяват да имам спокойствие и рутина.

-Но със сигурност с напредване на годините и възстановяването става по-трудно?
-Доказано е във футбола че годините не играят и ако ти си устремен и работиш здраво, даваш всичко от себе си, 90% от резултатите са на лице. Освен ако не се получи някакво усложнение. Аз можех да приключа след първата операция, но реших да продължа. В даден момент всеки един родител, какъвто съм аз, трябва да дава пример за своите деца как се преодоляват трудностите и да им покаже, че нищо в живота не е лесно и даром.

-Позволи ли на твоите близки да видят сълзи в очите ти по време на възстановяването след операциите?
-Те са единствените хора, които са ме виждали слаб. Гледам да не показвам много емоции на друго място. Те са хората, които знаят моите болежки и проблеми. От тях не се притеснявам. Достатъчно са разбрани дори и дъщерите ми. Между другото, първата сълза, която съм пуснал от началото на контзуиите, беше на терена, когато се върнах и излязох срещу Левски.

-Защо по-младите ти колеги сякаш видимо изпитват страх, когато играят в последните години в националния отбор? Страх ги е дали след мача ще получат критики от медиите или в социалните мрежи или…?
-Нормално е след като отидеш в националния отбор, а той се е превърнал в нарицателно за слаби резултати и всеки гледа да го оплюе, да имаш напрежение, което няма как да не се предаде на терена. В националния отбор трябва да сме по-единни – не толкова в съблекалнята, а всички да мислим в една посока – медии, фенове, общественост.

-Защо толкова години никой не успява да бутне Лудогорец от върха в България?
-Не знам какво е това желание да се бутне Лудогорец при положение, че Лудогорец си върши работата. Целта на всеки отбор е да стане шампион, нали така?! Тук говорим за разлика и то сериозна при шампионските им титли, а не с 1 точка или спечелено първо място в последния кръг. Тогава трябва да се замислим къде е проблемът, защото не е в Лудогорец. Останалите клубове трябва да погледнат базите, парите, които се влагат, футболистите, които се продават и купуват, и тогава да се говори за останали неща. Защото прекалено много се преекспониран нещата със съдии и купени първенства, което не е добре за българския футбол като цяло. Защото има досто футболисти, които се трудят и не заслужават общата оценка.

-Представяше ли си, че когато беше в школата на ЦСКА, един ден ще се окаже, че не ЦСКА и Левски са водещи фактори в българския футбол?
-Ако някой ми бе казал, че ще дойде отбор от провинцията и ще стане 9 години поред шампион, всеки щеше да се изсмее. Никой не го е вярвал. След като в един проект се работи правилно и в една посока, не виждам нищо ненормално в тези неща. След като в Левски и ЦСКА нещата куцат не от днес и вчера, значи трябва да решат своите проблеми.

-За какво мечтаеш от тук нататък?
-Преди контузията мечтаех за съвсем други неща. Сега мечтая само аз и всички около мен да са здрави. От там нататък всичко друго е част от живота и то идва рано или късно…