Бившият капитан на националния отбор по футбол – Стилиян Петров, сподели своите впечатления от „Мача на надеждата“, в който български и родни звезди се обединиха в благородна кауза. Събитието се състоя навръх Деня на съединението на България – 6 септември.

„Един много труден момент. Не знаех реално как ще реагирам при сблъсъка с този емоционален момент. Не знаех, че ще се изпълнява и „You’ll Never Walk Alone“. Хвана ме малко неподготвен и сълзите тръгват. Нещо, което имах шанса да направя бе да се сбогувам с българската публика за една невероятна кауза, която дава надежда на всички други. Но тогава идва емоционален и труден момент, в който ставаш уязвим сълзите тръгват и просто няма как да ги контролираш. Бях горд, че съм българин, защото всичките световноизвестни звезди, които дойдоха да забавляват хората и бяха част от това събитие, тази кауза, бяха очаровани от всички около трибуните, от топлото отношение на феновете към всички тях. Но само тогава може да разбереш колко силни сме ние българите и колко е важно да прославяме България по най-добрия начин в различните страни по целия свят“, заяви Стенли в предаването „На кафе“ по NOVA.

„Много е важно да има смели хора. Нашата култура понякога е съвсем различна, тези каузи не се приемат по най-добрия начин някой път. Доста хора са разочаровани от системата или от тежкия начин на живот. Тогава добротата отива на заден план. Аз винаги съм го казвал, че може би това е мисия, която аз и моята съпруга, през всичко, което преминахме като спортист и живота, ни дава смелост и да даваме насока и позитивност на други хора да продължат тази мисия. Една мисия трябва да бъде постоянна и да показваш, че се бориш за едно нещо във всеки един момент. Може би това го показваме в последните 11 години, след като беше моята битка“.

свързани статии

„Нямаше как да сдържа сълзите си. Христо Стоичков ми каза, че всичко лошо е приключило и сега идва добро. И, че аз съм тук. Тези думи ме докоснаха и всичко приключи. Усмихнах се.

Петър Хубчев дълго време премълчаваше какво се случва. Един път му казах: „Петьо, какво има? Имам чувството, че искаш нещо да кажеш, но не го правиш“. И тогава разбрах всичко. Той е много силен и позитивен“, завърши Петров.