Тодор Паланков е дългогодишен футболист, минал през част от водещите отбори в България. През 2015 година спечели Купата и Суперкупата на България с Черно море, а е играл още за Литекс, Видима-Раковски (Севлиево), Пирин (Благоевград), Черноморец (Балчик), Добруджа и от няколко сезона в Банско.

Освен като футболист, Паланков е и в ролята на треньор на една от възрастите в Детско-юношеската школа на Банско. Ето какво сподели опитният футболист, цитиран от Букмейкър Рейтинги:

-Тошко, продължаваш да си в две роли – на активен футболист и на треньор в школата на Банско. Докога ще изпълняваш първата роля?!
-(смее се). Докато сме здрави и тялото не се обади по-сериозно, ще продължа да играя. Тази година ставам на 40, но годините са само число – важното е как се чувстваш.

-Занимаваш се и с децата, родени 2014/2015 година заедно с Динко Слаев. Какво е да бъдеш треньор на деца?
-Предизвикателство е, но е и голямо удоволствие, защото всичко е доста по-чисто и истинско. Децата са емоционални, при тях няма задръжки и виждаш всичко в тях – радост, плач, разочарования… Работим с този набор вече повече от една година и съм изключително запален по работата.

-Каква е мисията ви на треньори, защото да си треньор на деца според мен е мисия преди всичко?
-Искаме да научим децата на начални навици и на човешки принципи. На тази детска възраст все още е много рано да ги учим на сложни футболни тактики. Важно е да изградим навиците им, които ще им помогнат и в живота. Да бъдат добри, да бъдат дисциплинирани, да знаят как да се държат не само на терена, а и в ежедневието, как да говорят, какво отношение да имат помежду си. Работим и върху съвсем начални навици – техника, координация.

-Каква е амбицията ти конкретно с този набор деца?
-Те досега играха Футбол 5, скоро ще започнат на Футбол 7. Искам колкото се може повече от тях да останат по-дълго във футбола. Нашето желание и амбиция е да ги запалим по самата игра, да ги задържим във футбола и дай боже един ден да станат професионални футболисти. Искаме децата да идват с желание и нетърпение на тренировка. Разбира се, едновременно с това, продължаваме да привличаме и да търсим още деца.

-Наскоро този набор спечели турнир в Петрич. Как реагираха децата?
-За тях това беше неземно щастие, бяха на седмото небе. Още в автобуса започнаха да се вълнуват, че заминават и ще участват на турнир. Чакаха с нетърпение да започнат мачовете. Ето затова говоря, това е истинският смисъл на футбола.

-Можеш ли да сравниш твоето детство и това на настоящите деца, които ти тренираш?
-Много са различни времената. Сега наистина е предизвикателство, защото нашата мисия, както казахме преди малко е, да ги отделим от телефоните, от електронните устройства – такива, каквито по мое време нямаше. Сега децата сякаш искат по по-лесния начин да им се случват нещата, а преди не беше така. Всички говорят и за активността на родителите – да, има го като казус, но ние водим разговори по тази тема. И смятам, че имаме успех. Идеята е просто да подкрепяме децата в тази възраст, има време да ги учим на тактика…

-Ще продължиш ли с треньорската кариера и занапред?
-Цял живот съм във футбола и смятам, че с това ще бъда най-полезен. В момента уча в НСА и смятам да продължа да бъда и треньор в следващите години.