Новите соколи срещу старите моряци

Всяко уважаващо се първенство се нуждае от поне няколко на брой специфични градски дербита. Специфични, защото футболната битка за властта в града носи своето особено очарование. Имаме я постоянно в София и Пловдив и само понякога в някой друг голям град на републиката. За Варна това е мачът между Спартак и Черно море, който, макар и рядко провеждан в последните години, е успял да съхрани своята непреходна стойност.

Сините фенове на Спартак и зелено-белите на Черно море вдигат градуса на напрежението в същите децибели както Левски и ЦСКА в столицата и Ботев срещу Локо под Тепетата.

Мачът в неделя от 20 часа обаче е вече не само с исторически, но и с футболен заряд, защото излизат два напълно равностойни отбора. Така е според най-меродавният фактор – временното класиране. Точките са равни, един гол само е преднината на моряците. А двубоят е на „Коритото“, което пък компенсира малката предварителна преднина на гостите. Никога поне в последните 17 години Спартак не е бил толкова близо до победа срещу градския съперник. Всъщност последният успех е през 2007-а с 2:0. Но след това има дълги години на пълно разминаване в различните дивизии по вина на Спартак!

Сините започнаха устремно сезона и поне до дербито не са дали повод за съмнение в техния видим прогрес. Предишният им треньор Александър Томаш бе направил двете най-важни неща във футбола – селекция и стил. И с много успешно 3-5-2 като тактическа постройка повечето двубои на Спартак бяха в графата положителни. На своя стадион тимът изнесе особено успешни продукции срещу грандовете ЦСКА и Левски. Не се огъна срещу тях, няма предпоставки да го направи и в най-важния мач за есента срещу Черно море. Аргументите им са повече от солидни – добър вратар, стабилна защита, стилен преход от отбрана в нападение и най-вече един страхотен Ахмед Ахмедов, който е като Лаутаро Мартинес в наказателното поле на противника. Всичко, което трябва да направят деветте полеви съиграчи на Ахмедов, е да му доставят топката в бокса. Там той е като клиничен убиец. Но Спартак притежава и второ конвенционално оръжие в лицето на Антонио Вутов, който е възроден със синия екип.

Селекцията на Томаш бързо се сработи и всеки от петимата чужденци си върши перфектното работата.

Черно море на Илиан Илиев напълно основателно може да претендира за правото да се нарече най-направения, следователно най-опитен тим в българското първенство.

Винаги играят с 4-2-3-1 и всички детайли са изчислени до милиметър. Средната възраст сама красноречиво говори колко сработени са моряците, което ги прави изключително опасен и труден съперник. Те обаче нямат своя Ахмедов, но пък имат най-добрия асистент в лигата – Мазир Сула. Французинът с арабски корени играе своя четвърти сезон във Варна и отлежава като виното – става по-все по влиятелен за Черно море със своята фантазия и изобретателност. А бъдещето принадлежи на 37-годишния Кешерю, който рано или късно ще напипа своя ритъм и тогава спусъка му ще бъде непрекъснато натиснат.

Но не всичко е букет от рози за градските съперници. Над Спартак Варна е надвиснало предчувствието, че новият треньор няма да овладее ситуацията и много скоро ще насочи гемията към средата на таблицата, че и по-надолу. А моряците пък загубиха досега непредвидени точки от Локомотив София и Арда и дадоха повод на скептиците да ги изпратят далеч от спечеленото от тях с толкова усилия второ място през последния сезон. Основанията за мрачни прогнози преди дербито са само нюанси, но със сигурност загубилият ще потъне в тежки размисли и страсти. А равенството като възможен изход ще е като поражение и за двата съперника.

Материал на „Тема Спорт“