Локомотив Пловдив ще играе в събота на стадион „Васил Левски“ срещу ЦСКА и онези, които предричат лесна победа за домакините, могат горчиво да се излъжат. Този мач бие в посока класическа изненада поне поради четири съществени причини.

От една страна, думите „ЦСКА“ и „лесно“ са противоположни антоними на фона на иначе прогресивните виждания на Александър Томаш за футбола. От друга, след паузата в първенството Локомотив спечели 14 пункта за 9 мача, точно толкова, колкото в предишните си 19 мача през есента. Не на последно място мина точно година от последния успех на смърфовете на същия стадион срещу ЦСКА с 2:1. И най-важното при този странен треньор Косич, бяло-черните направиха две суперсензации. През февруари прекъснаха знаменитата серия без загуба на Черно море на „Тича“. А месец и нещо по-късно нанесоха едва второто поражение на Лудогорец в кампанията.

Видно е, че на „Лаута“ могат и трябва да бъдат умерено доволни от представянето на отбора през пролетта. На фона на шестте поредни загуби преди коледните празници сегашното може да мине като прогрес и подем. Но независимо от подобрението в резултатите нещо в играта куца и неслучайно Локомотив Пловдив все още е в зоната на баражите. Директното изпадане е разрешен проблем, но битката със Септември, Локо Сф и Крумовград за спасителното 12-о място изобщо не е приключила. А индикациите, че пловдивчани ще бъдат ощастливени да не играят допълнителен 38-и мач, не са достатъчно красноречиви.

свързани статии

Обобщено, като резултати поелият около празниците лодката Душан Косич справедливо заслужава добра оценка за постигнатото. Четири победи, две равенства и само три загуби не са никак лош атестат и ако Локото се движеше с този ритъм през цялото време, щеше да има място в потока от пето до осмо място. Но мачове като последния със Спартак Варна, обявен предварително за сигурна победа, подронват това впечатление. Тревожи фактът, че Локомотив спечели 14 точки със само 7 отбелязани гола. От тях три бяха на французина Жулиен Лами, който се очертава като звездата на тима. Именно крилото е с основна заслуга за победите над Черно море и Лудогорец, а вероятно присъствието му е повод на пейката да остава Димитър Илиев. Явно според вижданията на словенския треньор две звезди на терена не са необходими.

Това обстоятелство обаче създава доста грижи, защото не може просто така да забиеш Цар Димитър на пейката. Подобно прегрешение направо си е углавно престъпление. И Косич упорито отказва да даде отговор на въпроса, а бомбата със закъснител си цъка под стола му. Обратно към силните страни в новото лице на Локомотив. Безспорно подобрението се дължи на запушените дупки в ариергарда, като заслугата поне на 50 процента е на вратаря Милосавлевич. Между Хоркаш и Милосавлевич смърфовете бяха попаднали в типичния неуспешен експеримент с млад български вратар. И си плащаха високата цена за това. Швейцарският страж с югославски корени носи основната вина за доста от спечелените точки.  Самата игра във фаза защита също претърпя стабилизация, а това се доказва от факта, че и трите загуби на Локомотив бяха само с един гол разлика. В по-добър ден Локото можеше да спечели точки от Септември, ЦСКА 1948 и Спартак Варна, които сега щяха да са го преместили с няколко места нагоре в подреждането.

Споменах звездата Лами, но на другия полюс е централният нападател Переа. Именно с неговото привличане през лятото бяха свързани големи очаквания, които не се доказват с мижавите му три гола в 17 мача. Слабата ефективност на Хуан откри шанс пред 32-годишния словенски ветеран Бизяк да уплътни центъра на нападението. Генерално, дори Локомотив да се спаси, което е напълно в реда на нещата, едва ли Душан Косич е направил достатъчно, за да спечели феновете. Действията му са отправени повече към моментен резултат, а не към развитие. Това обстоятелство плюс репресията към Митко Илиев могат да се окажат прекалено голяма хапка за преглъщане и да предизвикат бърза раздяла след края на кампанията.

 

Материал на Жаклин Михайлов