Зума разкри какво предложение е отправил към Гунди

Легендата на Локомотив Пд и родния футбол Христо Бонев призна, че много искал да бъде съотборник с покойния Георги Аспарухов-Гунди и на клубно ниво, но е бил спрян за трансфер в Левски. На свой ред Бонев предложил на синята легенда да премине в Локо Пд, но очаквано Аспарухов отказал. Пред „Код Спорт“ Бонев разказа любопитна история как пропада трансферът му в София.

„Картата на офицер на „Държавна сигурност“ ми беше в джоба. Боян Радев дойде в Пловдив, тогава караше един „Мерцедес“ и беше дясната ръка на министъра на вътрешните работи Солаков. Идва на стадиона и вика „Ице, трябва да дойдеш с мен на всяка цена. Имам заповед да дойдеш с мен в София. Отиваме, имаше един полковник Димитров, шеф на кабинета на министъра, беше във футболния съюз ръководител. Ген. Димитров, много хубав човек.

Почваме да говорим, че трябва да отида в Левски, всички партийни ръководители са съгласни. Свалят ме долу, снимат ме с една капитанска униформа. Веднага още там ми дадоха картата с конеца. И, не ми е удобно да кажа, дойде една награда за изпълнение на служебния дълг, в пловдивска банка. Няма да казвам сумата, защото ми е неудобно. Никой в Пловдив не знаеше за тази карта.

Пътуваме с автобуса, нашия, шефът на Окръжния съвет на футболния съюз е водач на групата. Спира ни цивилен катаджия, отвориха му вратата и казва „Карай до София, аз съм служебно лице“.

А рейсът е на Локомотив. Шофьорът му казва „Не може, ние сме футболен отбор“ – „Не, не, не, няма значение, аз ще седна тука. Трябва на всяка цена…“

Отивам аз: „Слез малко долу“ – показвам му картата и той се уплаши, и слезе. Обаче докато затвори шофьорът вратата, той отдолу чух да казва „Не така, другарю капитан!“.

И шефът на Окръжния съвет е чул: „Бонев, какво е това?“ – „Нали съм капитан на отбора, как така?“.

Обаче разбраха след това. После железначорите избираха Тано Цолов за депутат. И отива той в кино „Гео Милев“, дето правеха сбирки железничарите. „Не ни говорете глупости, другарю Цолов. Ние имаме едно удоволствие да ходим на неделя на стадиона да гледаме Бонев, те сега ще ни го взимат в София. Идва шофьорът на Дража Вълчева и ми казва „Вълчева и Цолов те чакат в Окръжния комитет на Партията“. Казаха ми да изчакам на 10-ия етаж на Партийния дом. Отваря се асансьорът, показва се министърът. Бяха говорил с него и полк. Димитров. И ме закараха долу да ме снимат. Излиза министърът от асансьора и аз ставам. Той мина покрай мене, сякаш не ме вижда. Влезе вътре и излезе 15 минути… Ставам и искам да го питам нищо, нищо не ми отговаря. Дойде секретарката и влизаме вътре. Канцеларията на Дража Вълчева много дълга, а Цолов седи наведен, мълчи, мълчи… – „Ти ли бе, момче, ще ми създаваш проблеми?“ – „Какви проблеми, др. Цолов, не съм направил нищо“ – „Как не си, искаш да отиваш в Левски. Аз отивам на събрание, те ми говорят за футбол“. – Какво да кажа аз… „Ти с кого говори в София? – „Единственият, с когото съм говорил по този въпрос, е министърътът, който мина покрай мен и се направи, че не ме познава и не ме вижда“. – „Видя ли Дража, видя ли – не съм очаквал от такова младо момче да постъпи така“. – Аз си казвам „Къде ще се опълчиш на Тано Цолов, той и Борис Велчев бяха двамата след Тодор Живков“. – „Др. Цолов, произходяжм от бедно работническо семейство. Тези хора ме заблудиха и аз се подлъгах. И смятайте въпросът за решен“.

Обаче картата ми е в джоба – колиш и бесиш в полицията. И тръгвам с „Браво, моето момче“. На Дража Вълчева ѝ казва „Видя ли Дража, как разваляме нашата младеж“.

Точно стигам вратата да напусна кабинета: „Христо, ела, ела, дай картата, офицерсаката – “ Ааа, това не може“, ококорих се – „Трябва да я дам на директора на Окръжно поделение на МВР ген. Сарийчев, мой приятел. – „Не, не, не, аз ще се оправям“… Сега викам, че тези дето съм ги гонел, ако разберат, че нямам карта… (смее се).

Иначе искахме много да сме съотборници, с Гунди сме си говорили. „Викам, Гунди, бе, няма да дойда да играем заедно. Викам, защо не дойдеш ти в Локомотив? – „Ти луд ли си, как ще дойда?“ – Имахме много голям мерак. За съжаление той си отиде много млад… Неповторим…“, разказа Христо Бонев.