Вратарят на Славия Георги Петков разкри, че е бил принуден да наеме охрана, която да пази семейството му след паметния мач с бившия му клуб Левски през 2013-а. Тогава „сините” се сгромолясаха на „Герена” и изтърваха титлата, след като той направи феноменални спасявания за 1:1.

49-годишният пазарджиклия, известен с прозвището Шадравана, гостува в подкаста „Код Спорт“, където за първи път сподели подробности за историите след въпросното най-старо столично дерби, когато е трябвало да напусне страната заради заплахите, които е получавал.

Георги Петков хвърли светлина и върху това как става освобождаването му от Левски от тогавашния собственик Тодор Батков:

„Батков беше подведен от определи хора, че съм играл симулативно срещу Спортинг Лисабон, когато загубихме с 0:5 като гост. Само че има една подробност – бяхме отишли тогава с баби, дядовци, кучета и котки. На екскурзия. Може би от тези пет гола имам вина за един-два. Но като си имал такава информация, кажи на треньора да не ме пуска. Или ме извади на полувремето. След това той разбра, че е бил подведен. Даже преди два месеца бяхме заедно на едно награждаване на БФC, в очите му видях, че е сгрешил човекът. С президента на Футболния cъюз нямам никакви проблеми. Никога не е ставало дума за пари в Левски.

Освобождаването ми тръгна директно от г-н Батков. Той нареди на Гонзо да разговаря с мен да си прекратя договора в Левски. Преди това бяхме страхотни приятели с Гонзо. Дори на първата среща си коментирахме двамата, че не е редно с него да разтрогвам договора. Ние обичахме да си казваме „братле“. Казах му: „Братле, няма смисъл да говоря с теб. Усещам, че ще се скараме и язък за времето, в което сме делили една стая в Левски. Щом си спортен директор аз казвам това и това, вие преценявате“. Имах договор за още две години. Той каза, че ще коментира с г-н Батков нещата и ще се чуем. Ако можеш, каза, да не стъпваш повече в съблекалнята на Левски. Казах, че имам договор – да ми дадат болнични, докато разтрогнем договор.

Гонзо е мъжкар, нямаше проблеми, след месец разтрогнах и приключихме. Това ми е най-тежкият момент в кариерата. Десет години съм бил там, обидата тогава беше голяма за мен. Не е лесно десет години да си постоянно под прожекторите, постоянно под напрежение, много трудно издържах. Отидох в Кипър, починах си, от 80 килограма станах 89. Хубава храна, хубав живот, жена ми забременя. Почивах си по плажовете, бях в един среден отбор. После г-н Стефанов ме покани да се върна в Славия“.