Бившият футболист на ЦСКА и Славия Георги Йомов коментира допинг скандала, който го извади от футбола за четири години. В подкаста „Код Спорт“ офанзивният играч за първи път разказа как се е стигнало до наказанието и защо не е успял да се оневини.

Юношата на Левски призна, че дори не е трябвало той да даде пробата, заради която бе уличен от допинг ченгетата и сподели подробности за подлагането си на детектор на лъжата заради този скандал.

„Характерът ми е такъв, че се събрах бързо. Имах подкрепа само от семейството ми. Изкоментирахме всичко и тръгнахме да решаваме проблема. Трябваше да доказвам на много хора и институции, че не съм го направил нарочно. Никой не ми вярваше в началото и заради целия „хейт“, който се изля върху мен, реших да не се изказвам публично.

Сега нямам право да тренирам с професионален отбор. Догодина имам право дори да подпиша с отбор и да започна подготовка по-рано. Мога да тренирам с отбори от областните групи, което влиза в моите сметки, но искам и да се запазя, защото нещата в тях не са толкова футболни, да не направя беля, преди да се върна към професионалния футбол.

Не спирам да тренирам – футболно, физически, кондинционно. Ходя да ритам два-три пъти в седмицата, не съм загубил абсолютно нищо. Усещам, че мога да се върна още утре.

Във финансова гледна точка доста ми отне да се борим.

Изкарах доста силен период в ЦСКА. В тези две години дадох максимума – Лига Европа, Лига на конференциите, добре ми тръгна. Купа на България спечелихме, голове за националния отбор…

Преброих приятелите си през тези три години – нула. Приятел мога да нарека само брат ми, с него сме неразделни.

Венци Стефанов е човек с главно „Ч“, много добър човек. Никога няма да ти откаже помощ. Ходим в Гърция на едно и също място, всеки път като ме е видял – „Сядай на масата“, каза Йомов.

Той разказа и как точно е разбрал, че е хванат с допинг.

„В Базел сме, последния мач преди плейофа за групите, беше ни треньор Саша Илич. В деня на мача, преди обяда, съм си в стаята, почиваме. Чука ми на вратата физиотерапевтът, с него винаги бъзици. Гледам го – пребледнял. „Какво искаш, бе?“, мислех, че нещо ме бъзика. – „Влизай“ – „Не, няма да влизам, трябва да ти кажа нещо, Дани Ганчев те вика долу. Той и треньорите трябва да говорят нещо с тебе. Облечи се и ела“. Носеше в него един хвърчаш лист. – „Говори бе, човек!“ – „Хванат си с допинг!“ – „Как така, аз съм забравил даже и кога съм давал проба“.

Играем две години европейски мачове – разбиват ни от допингтестове, не можехме да си хванем самолета.

Слизам долу – така и така… Обясняват ми колко години съм наказан, как ще процедираме. Ганчев ме попита дали искам адвокатите на ЦСКА, че са много силни в такива случаи… Шок в началото. Питах „Мога ли да играя днес поне?“ – много важен мач, можехме да се класираме в трети пореден сезон за групите. Не знам на баща ми ли да се обаждам, на майка ми ли…

Физиотерапевтът ми сподели след време, че „Беше изтеглен за допинг друг футболист вместо тебе“. Практиката е от една купа да се извадят две имена. Бях се съблякал да се къпя, идва физиотерапевтът – „На допинг си“. Хващат те за ръката от терена в стаичката, не ти дават и да си развържеш бутонките. Казах „ОК, няма проблеми“.

Въпросният мач ми бе първият след контузията. Играх 15 минути и вкарах гол, даже не се изпотих. Не можех да предположа, че са ме изтеглили мен, всъщност не са ме и изтеглили, просто смяна – няма да е този, онзи ще бъде. Това го няма никъде, но нямах проблем да дам пробата. Ако съм искал, можех и да не дам проба. Ако знаех, че съм виновен, щях да се стискам пет дни и да не им дам проба, щях да ги накарам да полудеят с мен“, заяви Йомов.