Славия зимува на осмата позиция в класирането, което означаваше позиция за атакуване на евроквота, а не битка за оцеляване. Обстановката на „Овча купел“ обаче бе мрачна. До края на календарната 2024-та президентът Венцеслав Стефанов и Златомир Загорчич постоянно хвърляха стрелички един към друг през медиите и все по-вероятна бе нова раздяла със сръбския треньор. В първите дни на 2025-а пък белите обявиха, че късат взаимоотношенията си с капитана Галин Иванов и нападателя Цветелин Чунчуков. В този промеждутък босът на столичани и наставникът подписаха мирен договор и заровиха томахавките, като нито един от двамата не критикува другия до края на сезона. Стефанов обаче отвори нов фронт и в рамките на няколко дни си размени остри реплики отново чрез медиите с вече бившия капитан на отбора. В крайна сметка Иванов отиде в Септември София. По-късно президентът на столичани влезе в конфликт и с преминаващите в Левски Светослав Вуцов и Карл Фабиен. При последния бе по-различно, защото спорът бе с мениджърите му, а не със самия футболист. Вратарят обаче отнесе доста нападки, като бе обявен и за неблагодарник. В медийните престрелки се включи и бащата на стража Велислав Вуцов и картинката бе интересна за страничния наблюдател.

Постепенно на стадион „Александър Шаламанов“ настъпи мир и Заги трябваше да се захваща за работа, макар да не получи добра подкрепа на трансферния фронт. На „Овча купел“ пристигнаха Иван Андонов, Ивайло Найденов, Айкут Рамадан, Артьом Варганов и Мохамед Досо, като нито един от изброените не успя да се утвърди в състава и с нещо да помогне на тима. Белите стартираха отлично пролетния полусезон и победиха с 1:0 у дома ЦСКА на Александър Томаш, след това обаче редуваха силни със слаби мачове, като често започнаха да идват равенства и загуби. По-късно Загорчич в типичния си стил заложи капан на Хулио Веласкес на „Герена“, но Славия пропусна шанса да го затвори и да шамароса Левски и допусна два гола в добавеното време, за да се стигне до равенство 3:3. Последваха болезнени загуби с по 2:3 от столичните съперници Локо София и Септември.

В крайна сметка се стигна до изпиване на горчивата чаша за пропуснатия шанс и Славия завърши редовния сезон на деветата позиция за сметка на Берое. Латинозаралиите финишираха осми с равен брой точки, но по-добри показатели в преките двубои. Това означаваше, че белите остават на граничната бразда, без да влязат в еврозоната, и ще доиграят за здраве сезона, след като шансовете за изпадане или бараж за оцеляване бяха около 1%. Очакваше се, че столичани ще влязат в ролята на Робин Худ и ще раздават точки на нуждаещите се, но това не се случи, макар че в последния кръг оставиха някакви съмнения след загубата с 1:2 в гостуването си на отново участващия през пролетта в Сървайвър – Ботев Враца.

В плейофите Загорчич опитваше да държи духа на отбора, а в този период положителното и така бленувано от Венци Стефанов налагане на млади играчи бе постепенно осъществено. Крилото Роберто Райчев се утвърди в титулярния състав, а другите младежки национали Чунг До и Кристиян Стоянов вече бяха смятани за опитни играчи. Шанс за изява получиха и Кристиян Балов, Марко Милетич и Васил Казълджиев. Трябва да отбележим и чупещия рекорди и неостаряващ Георги Петков, който на 49 години застана под рамката при нулевото равенство с Локо София.

За новия сезон е ясно, че Славия няма да тръгне с големите цели за титла и купа, като задачата за Загорчич и тима му ще е, ако може да се стигне до евроквота, а не борба за оцеляване. Стефанов отново ще иска налагане на млади, а треньорът едва ли ще получи голям арсенал от попълнения. Нищо ново при добрата стара Славия, но за такъв голям клуб случките от края на 2024-та и началото на 2025-а не трябва да бъдат допускани отново.

Материал на "Тема спорт"