20-годишният Георги Чорбаджийски е един от младите български футболисти, на които феновете на ЦСКА възлагат най-големи надежди. Появил се на сцената още през 2022 г., под ръководството на Стойчо Младенов и започнал миналия сезон като титуляр при Томислав Стипич, той имаше различни трудности във футболния си път досега. Как се е справил с тях и какви са амбициите му за бъдещето, офанзивният играч сподели в специално интервю за „Тема Спорт“.
Георги, как оценяваш лятната подготовка до момента и какви са първите ти впечатления от Душан Керкез и неговия щаб?
– Тази лятна подготовка е много тежка. Може би една от най-тежките, през които съм преминавал, чисто от физическа гледна точка. Мисля, че Душан Керкез е страхотен треньор и преди всичко уникален човек, и се надявам да постигнем много успехи с него през новия сезон.
В каква форма се чувстваш, след като през миналия сезон на два пъти се налагаше да претърпиш операции, точно когато беше навлязъл в игрови ритъм?
– Чувствам се по-добре, започвам постепенно да навлизам във формата, в която ми се иска. Трудно е, защото в действителност ми се насъбраха няколко проблема в рамките на един сезон, но това е част от спорта и не мога да го избегна. Надявам се съвсем скоро да съм в оптимално състояние.
От клуба съобщиха, че проблемите в менискуса, заради които се оперира през миналото лято, са те измъчвали от години. Как премина лечението и останаха ли тези болки вече зад гърба ти?
– Възстановяването мина добре. Преминах операция в Барселона и след това имах рехабилитация. Все още понякога усещам леки болки в лявото коляно, но това е нормално. С времето и тренировките ще утихнат и тези оплаквания.
Стойчо Младенов те взе на лагер в Турция в началото на 2022 година. Той ли те покани и как се почувства?
– Да, той ме покани, като интересното е, че той качи и брат ми за първи път в мъжкия отбор (б.а. – през май 2013 г.). Викна ме в бунгалото при него и ми каза, че иска както е гласувал доверие на брат ми, така да даде шанс и на мен, да подпиша договор и да се развия под негово ръководство.
Тогава остави добри впечатления, но след това отпадна от състава. Заговори се за неразбирателство с предишното ръководство относно подписването на професионален договор. Каква беше ситуацията?
– Да, това беше вече сравнително отдавна и не помня в детайли как точно се развиха нещата, но мисля, че не бях сигурен доколко ще се разчита на мен.
Бях малко загубен исках да изчакам да видя как ще се развие ситуацията и затова известно време не бях част от първия отбор.
Считаш ли, че създаването на дублиращ отбор и влиянието на Стамен Белчев ти помогнаха да израснеш и да влезеш по-лесно в мъжкия футбол?
– Абсолютно. За мен Стамен Белчев, до момента в кариерата ми, има най-голямо влияние. Както и Томислав Стипич, който ми даде голям шанс в началото на миналия сезон. Г-н Белчев ми вдъхна голямо самочувствие и доверие, което всеки футболист иска да усеща от треньора си. Дублиращият отбор ми помогна да запиша много мачове, да придобия голям опит, макар и в Трета лига. Няма нищо по-хубаво от това.
Томислав Стипич те използваше като централен нападател. Как се работеше с него и чувстваш ли се ефективен на върха на атаката?
– Аз лично много харесвах Стипич. Смятам, че имаше отлични и интересни виждания за футбола, но по една или друга причина, нещата не му се получиха в ЦСКА. Чувствам се добре на върха на атаката, аз мога да играя на няколко позиции – нападател, зад нападателя, крило. На който и пост да ме ползва треньорът, съм уверен, че мога да дам най-доброто от себе си.
Усети ли желание от щаба на Александър Томаш за налагането на млади български футболисти?
– Всеки треньор има своите виждания и не мога да ги коментирам. Работил е така, както е преценил, че ще е най-добре за отбора. Аз мога да благодаря на ръководството, защото те изключително много разчитат на нас и искат да се развием, така че се надявам с времето да изпълним очакванията им.
През миналия сезон в клуба се завърна Йоан Борносузов, а сега и Теодор Иванов. Време ли е вашият набор от червената школа (б.а. – 2004 г.) да заеме място в първия отбор на ЦСКА?
– Да, ние постоянно това си говорим, че доста момчета от нашия набор успяха да станат професионални футболисти. Сега тримата сме в ЦСКА и се чувстваме уникално от тази възможност. Надяваме се това да е нашата година и да помогнем на отбора да постигне успехи.
С някого от тях ли си в стая и с кои от останалите футболисти си по-близък?
– С Йоан съм в стая, да. Близък съм с Петко (б.а. – Панайотов), Юли (б.а. – Илиев), Илиан Илиев, Турицов. Общо-взето в отбора сме изключително сплотени и колективът е на много добро ниво.
Има ли някой от чужденците, с когото си в по-добри отношения?
– С всички се имаме много. Лапухов е мой човек. Делова също е готин, като цяло всички са страхотни момчета.
Какви цели си си поставил за предстоящия сезон и къде се виждаш след 3 години?
– Целта не само пред мен, но и пред целия отбор на ЦСКА, е единствено и само победа във всеки мач. Искаме да спечелим титлата и купата. Наясно сме, че ще е много трудна година, но вярвам, че с много труд нещата ще се получат. Лично за мен се надявам да се наложа в титулярния състав, за да може след това да достигна до трансфер в голям отбор в чужбина.