Радослав Кирилов се вписа светкавично в голямото синьо семейство на Левски и още преди да изиграе официален мач, вече излъчва увереност и спокойствие, които заразяват съотборниците му. Новото крило на „сините“ ще бъде един от ключовите играчи в предстоящия двубой срещу Апоел (Беер Шева) и през целия сезон.
В подкаста „МачКаст“ на „Мач Телеграф“ Ради говори откровено за трансфера си на „Герена“, за любовта към футбола, за семейството и за личния си път, който го е направил не само по-добър футболист, но и по-завършен човек.
Ти си ново попълнение в Левски. Първо да разкажеш как стана трансферът на „Герена“. Мисли ли много за това решение?
– Стигна се сравнително бързо. Договорът ми с предишния ми отбор ФК ЦСКА 1948 изтичаше на 30 май. Трябваше да търся варианти да продължа кариерата си. Чухме се с ръководството около месец преди да свърши първенството. Предложиха ми да дойда тук. За мен, имайки предвид възрастта, в която се намирам, все пак не съм първа младост, да получа предложение от голям клуб като Левски, беше изключително приятно. Обмислих го хубаво и реших, че това е най-правилното място за мен, за да продължа кариерата си. Щастлив съм, че съм тук.
Ти каза, че не си първа младост, но скоростта ти на терена е именно като на такъв човек. Как съумяваш да запазиш това ниво на представяне?
– С времето осъзнах, че колкото повече се грижа за своето тяло — начин на възстановяване, хранене, — това дава голямо влияние върху представянето ти. Защото каквито и качества да имаш, ако не са подплатени с правилна и професионална работа, няма как. Другото нещо е любовта ми към футбола. За мен това не е просто професия. Аз обичам да го правя. Цял живот мечтая за това.
Ти самият как се чувстваш сред новите си съотборници?
– Чувствам се отлично. Момчетата ме приеха много добре. Може би не съм очаквал чак толкова бързо да се адаптирам към отбора. Харесва ми всичко, работи се изключително професионално, както и приляга на клуб от ранга на Левски. Видяхте и условията в Правец — хотелът и базата са прекрасни. Правим го с удоволствие и се надявам да направим един хубав сезон.
Преди началото на сезона в Първа лига предстои един европейски мач. С каква нагласа ще влезете в него?
– Тези мачове са най-хубави. Да играем в Европа е най-хубавото нещо. Ще дадем всичко от себе си, за да може да зарадваме хората. Няма да бъде лесно, защото виждате — футболът се изравни. Отбори от държави, които преди години не бяха претенциозни, сега ние, българските отбори, изпитваме трудности срещу тях. Длъжни сме да дадем най-доброто от себе си. Ако го направим, ще имаме добри резултати.
Не е тайна, че състоянието на Апоел Беер Шева няма да е добро най-вече от психологическа гледна точка заради случилото се в Израел. Вие помежду си обсъждахте ли темата „Беер Шева“ най-вече от тази гледна точка? Предполагаме няма да има подценяване на съперника, въпреки случващото се.
– Първо, съжалявам, че не само там, а и на други места по света в момента е така. Надяваме се тези конфликти да спрат, защото това е най-лошото нещо в нашия съвременен живот. Не коментираме мача още сега. Концентрирани сме върху подготовката, сегашната работа. Когато дойде моментът за мача, ще се подготвим по най-добрия начин.
Ти си винаги много дипломатичен, обран. Но през годините не един или два пъти се е налагало да носиш капитанската лента. Чувстваш ли се ти като лидер?
– Първо, думата „лидер“… има различни видове лидери на терена. Има хора, които говорят много, които окуражават своите съотборници. Аз съм по-тих, обичам да се нагърбвам чисто футболно, когато е труден моментът за отбора. Това са моите лидерски качества. Щом са ми давали лентата преди, значи са преценили, че имам такива качества. Важно е в един отбор да има различни типове хора. Всеки да помага с каквото може. Когато се разчита на една или две личности, е по-трудно.
Кога малкият Ради започна с футбол?
– Стартирах в моя роден град Симитли. Тогава имаше отбор Македонска слава, ако помните. Бях месец или два и след това с моите родители заминах за Италия. Там започна по-сериозният ми път във футбола. Там се изградих и като личност.
Защо избра точно футбола?
– Спомням си, че като ритахме с децата на улицата, се запалих от един път. Помня точния момент. Бяхме предучилищна възраст, преди първи клас. Ритахме на двора и там се запали тази искра, която продължава да гори и до днес. Докато я има тази искра, аз ще продължавам да играя.
Италия е голямо място за футбол. Като отиде там, имаше ли представа колко голяма е тази държава за спорта? Ходи ли на някой голям мач?
– Като дете бях фен на Ювентус. След скандала с Калчополи малко се отдалечих и станах фен на Барселона. Първите ми думи там бяха за футбол. Не знаех и една дума на италиански, но се приобщих чрез футбола. В школата, в която стартирах — Ричоне Калчо, сателит на Интер — когато имаше възможност, ни пращаха да гледаме мачове на „Сан Сиро“. Първият ми беше Интер – Ливорно. След това баща ми ме заведе на Интер – Ювентус, Юве спечелиха с 2:1.
След това се завърна в България. Предполагам още тогава си видял разликата?
– Да, но се върнах, защото мечтата ми беше да играя за националния отбор. В Италия бях в по-долните дивизии — Серия C, Серия B, беше по-трудно. Завърнах се в Берое. Тогава Сашо Димитров стана треньор и искаше да събере повече играчи, които познаваше от младежкия национален отбор. Дойдох като преотстъпен от Киево. Получи се, веднага направих дебюта си. Пътят, който извървях, не съжалявам за него.
След това в Пирин, а като дойде в Славия, сякаш кариерата ти тръгна много нагоре.
– Да, още на първата тренировка в Славия усетих, че ще се получат нещата. Там ми беше даден шанс, това ми бяха едни от най-хубавите години. Нещата се получиха, промених мисленето си. Разбрах, че талантът трябва да бъде подплатен с много работа и фокус. Затова може би последните ми години са по-силни — знам как да контролирам енергията си.
Правил ли си жертви в името на футбола?
– Жертвите се правят ежедневно. Лишаваш се от много неща. Семейството често е далеч, не можеш да излизаш. Но не съжалявам в името на тази любов.
Кое надделява сега — емоцията, че играеш за Левски, или концентрацията да дадеш максимума?
– И двете. За да се докажеш в Левски, трябва концентрацията да е много висока. Има много силни футболисти и първо трябва да докажеш, че заслужаваш да си тук.
Играл си много пъти срещу Левски. Това помага ли ти?
– Помага до степента, че знам какъв клуб е Левски и какво означава. Знам какво е отговорността. Когато се разбра, че мога да дойда, много приятели левскари ми писаха. Усетих тази отговорност.
Какви са впечатленията ти от работата с Хулио Веласкес?
– Много добри. Знам как работи испанската школа — професионално, на високо ниво. Резултатите ще покажат до къде сме стигнали.
Казваш, че си фен на Барселона. Сега предстои мач с Испания. Има ли вълнение?
– Сега съм фокусиран върху Левски и Европа. След няколко месеца ще има вълнение. Надявам се да съм част от националния отбор.
Преди големите мачове имаш ли ритуали?
– Не, не съм суеверен. Вярата ми е в работата.
Какви са личните ти цели с Левски?
– Първо да се докажа. После идват отборните цели — титла, Купа, Европа. В такъв клуб винаги трябва да се стремиш към най-високите цели.
Какъв баща си извън терена?
– Спокоен. Имам две прекрасни деца. Гледам да обръщам внимание, когато имам възможност. Цялата тежест е върху жена ми.
Какво обичате да правите заедно?
– Играем си вкъщи или навън. Семейството ми е в Симитли, ходя 1-2 пъти седмично. Опитваме се да съчетаваме нещата.
Играете ли с топката?
– Малкият повече, но не ги натискам. Ако решат, ще съм най-щастливият човек.