Днес се навършват точно 36 години от най-голямата победа на ЦСКА в историята на вечното дерби – 5:0 на 1 октомври 1989 г. Сблъсъкът с Левски се превръща в рецитал на младата звезда на българския футбол Христо Стоичков (б.а. – тогава на 23 години), който нанизва цели 4 попадения.

И до днес Кавалерът на „Златната топка“ е единственият футболист на армейците с подобно постижение (б.а. – за сините 4 гола в един мач с ЦСКА са отбелязвали Димитър Йорданов-Кукуша, Никола Котков и Наско Сираков).

Преди 36 години вечните съперници все още носят имената, които са им наложени след злополучния финал за купата през 1985 година – ЦФКА Средец и Витоша. Армейците са без Любослав Пенев, който няколко дни преди това изиграва последния си мач за тима при 5:1 над Рух Хожув за КЕШ. Таранът, вкарал 12 гола в първите 6 двубоя за сезона, е продаден на Валенсия и вече е в Испания. И без той да играе обаче, сините преживяват втори кошмар за няколко дни, след като малко преди това губят с 3:4 от Антверпен в Белгия, след като водят с 3:1 до последните минути…

Резултатът открива Трифон Иванов в 34-тата минута след ъглов удар откъм сектор Б на националния стадион. Любопитно е, че този гол носи бутилка червено „Джони“ на великия защитник, който никога не записва поражение във вечното дерби. След точния изстрел на Туньо идва време за вихрушката на Стоичков през второто полувреме. Модерният ляв минава като фурия покрай защитниците в синьо и на четири пъти праща топката в мрежата на Здравко Здравков. Още от първия му гол в 49-ата минута до края на мача червените фенове почти непрестанно скандират „Ицо, Ицо“, както и „Още, още“.

„Левскарите усещаха, че може да отидат на много голям разгром. На терена само повтаряха „Стига толкова“, „Стига повече“… Бяха готови за още голове. В крайна сметка и 5:0 не е малко. Да ви кажа, в онези години не ги брояхме мачовете с Левски. Не ни притесняваха с нищо“, разказва появилият се от пейката Ивайло Киров.

Години по-късно Димитър Пенев признава, че неговите футболисти са намалили оборотите при 5:0 и са пожалили сините от по-голям погром. След победата армейците купонясват в ресторант „Чушките“ в Панчарево, където на ухо им пее сръбската звезда Мирослав Илич. По-късно пък Стоичков си сглобява любопитна видеокасета до редакцията на вестник „Старт“ – един негов гол в мрежата на Левски, една песен на Илич, един негов гол в мрежата на Левски, една песен на Илич…

Камата показва духовитост и в следващото вечно дерби – през пролетта на същия сезон излиза с №4 на гърба, за да напомни на сините за мача от 1 октомври 1989 г. „Чувствах морето до колене, направо си мислех, че каквото хвърчи, се яде. Нормални неща за човек, попаднал под прожекторите още в началото на своите двайсет години“, пише в книгата си Стоичков за тази случка.

Малко след това любимецът на червена България стига до първото си голямо международно признание – „Златната обувка“ на Европа, която получава за своите 38 гола в А група под аплодисментите на новия си наставник в Барселона – Йохан Кройф.