Треньорът на Спартак Варна Гьоко Хаджиевски е истински футболен номад. На 70 години северномакедонецът е най-възрастният наставник в Първа лига, като има зад гърба си над 35 години на скамейката начело на повече от 20 отбора в 10 държави. Любопитно е, че първият му чуждестранен тим е следващият му съперник ЦСКА. Какви спомени пази от престоя си на „Армията“ и как се подготвя за сблъсъка с червените – Хаджиевски отговори на тези и доста други въпроси в обширно интервю за „Тема Спорт“.

свързани статии

Да ви върна пак 32 години назад…

– Да, трябва, защото забравих да кажа още няколко имена – Марашлиев, Шишков, Горанов, Павел Дочев, Иларионов, Анатоли Нанков, Зарко Мачев, Лъчо Танев беше при мен. Взех го от Локомотив София, направих всичко да го върна в ЦСКА. Тогава изиграхме много силен мач срещу Левски на стадион „Васил Левски“, въпреки че загубихме с 1:2. Над сто журналисти ме аплодираха за играта, която показахме. В 75-ата минута, при 1:1, Нанков удари греда. И можеше да спечелим дербито. Мачовете срещу Бенфика за КНК (б.р. – есента на 1993 г.) също изплуват в съзнанието ми. Те имаха много силен отбор. Разликата беше огромна. Нямаше футболист, който да не беше национал – Жоан Пинто, Руй Коща, Абел Шавиер, Елдер Пощига, Витор Панейра, Изаяш, Мозер, Стефан Шварц. Това беше един екстра тим на Бенфика, а ние освен Ивайло Андонов, който беше в разширения списък на Димитър Пенев тогава, нямахме национал.

свързани статии

В Лисабон на препълнения стадион  в първия мач, се държахме на ниво. Вкараха ни за 3:1 в 89-ата минута, когато бяхме останали с човек по-малко на терена, защото Люпчо Марковски получи контузия в коляното и го изнесоха до терена, а съдията не ни даде възможност да направим бързо промяна. Бабунски един месец лекуваше контузия и изигра мача на един крак, но беше сред най-добрите на терена. Реваншът в София дълго време беше 1:1. Отмениха ни и чист гол, но тогава нямаше ВАР. Около 40-50 минути имахме на максимален пресинг срещу Бенфика. Всичко си спомням сякаш беше вчера. В 75-ата минута след контраатака Руй Коща ни вкара втори гол и всичко приключи – паднахме с 1:3. Въпреки двете загуби с по 1:3, и двете срещи бяха с голяма неизвестност в дълъг период. Спомням си, че победихме тогава Спартак Варна със 7:0, за съжаление…

____________

Четете цялото голямо интервю с Гьоко Хаджиевски в съботно-неделния суперброй на вестник „Тема Спорт“