Авторитетният български съдия Радослав Гидженов бе повишен в Първа категория на УЕФА, с което се присъедини към Георги Кабаков. Той даде интервю за Дарик радио само няколко дни след решението на СК на европейската централа.

Играта с ръка

„Играта с ръка е най-неясно обяснена и най-сложна за тълкуване. Има пример от последното Европейско първенство. Испания – Германия, когато топката срещна ръката на Кукурея. УЕФА излезе със становище, че дузпа няма. След пет-шест месеца излезе с ново становище, че дузпа има. Случват се промени за шест месеца, за една година. Хубаво е, когато хората коментират играта с ръка, да отворят правилата на играта, да прочетат критериите. Има и клипове на УЕФА, всеки може да влезе, да гледа видео и като види ситуацията в българското първенство, може според критериите да прецени дали това е наказателен удар, или не, а не да коментират хората: „Това е дузпа, защото го удари в ръката“, както често ставаме свидетели на това нещо в студиата“, каза Гидженов.

„Със сигурност има хора, които не са запознати с правилата на играта и аз лично нямам нищо против да бъдат обяснявани дискусионни ситуации, но това е решение на Съдийската комисия. Футболистите разбират. Обяснявам критериите и защо отсъждам въпросната ситуация по този начин и в крайна сметка взимаме крайното решение“, допълни той.

Изтеклата ВАР комуникация в мача Левски – Лудогорец

„Аз нямам нищо против хората да чуят комуникацията. Не крия нищо. Свършил съм си работата на терена, дал съм нужната информация до ВАР, как съм видял ситуацията на терена. Стараем се да работим професионално. Изтичането на информацията е плюс за нас, защото хората видяха, че не се притесняваме от нищо и искаме да вземем най-правилното решение“

Гидженов заяви, че няма нищо против в това, че съдийството става все по-отворено и футболните фенове имат достъп до обяннение на ситуациите. „Нямам нищо против да бъдат пускани записи, да се сведе информация до хората, до футболната общественост защо съдиите са отсъдили по този начин и мисля, че в бъдеще това ще се случи – да има повече прозрачност върху процеса, което довежда до по-голямо доверие към нас, арбитрите“

Има ли натиск към реферите и ролята на БФС, Георги Иванов и Съдийската комисия

„Лично към мен никой никога не си е позволявал да ми се обади, да ми каже как да свиря. Тук е моментът да кажа, че президентът на БФС Георги Иванов, председателят на Съдийската комисия Станислав Тодоров и цялата комисия са зад нас и ни позволяват по всякакъв начин да отсъждаме по правилата на играта на терена. Както виждате, доста млади съдии започват да свирят, биват налагани в Първа лига, което е радващо и смятам, че в момента всеки един съдия свири, както види на терен и свири за себе си, без никакви задни мисли. Това е моето мнение“

Мнението за ВАР

„С въвеждането на ВАР, мога да кажа, че системата е от помощ на футбола и съдийството, тя спасява кариери. Аз лично искам, ако допусна грешка на терена, което е нормално, ВАР да ме извика и да поправя решението си. Най-важното е да бъде взето вярното решение. Мога да кажа, че на двете места е еднакво трудно. Двете роли са съвсем различни. Има напрежение както на терена, така и във ВАР-буса. Стремим се да сме концентрирани и да взимаме правилните решения. Със сигурност се свири по-лесно сега, защото имаме ВАР. Преди осем години влязох, тогава нямаше ВАР“

За допуснатите грешки

„Допускал съм много грешки. Има грешки, за които съм съжалявал и съм се обвинявал. Търсил съм причините защо се е стигнало до това – не съм бил на добрата позиция, връщам назад, гледам повторения. Старая се да вземам поуки от грешките си и продължавам напред. Както в много други професии, така и в съдийството, жертвите са големи. За да стигнеш до голямото съдийство, трябва да си отдаден на процеса – трябва да тренираш, да учиш, да намериш начин да преодолееш нещата, които се пишат за теб, нещата, които четеш, също така трябва да направиш баланс между личен и професионален план. Понякога чета, понякога не чете какво се пише. Подминавам някои статии с усмивка, но се старая да не ми влияят“.

Той разкри, че реферите пробягват между 9 и 12 километра на мач. „Много зависи от динамиката на играта, тичам между 9 и 12 километра, зависи от мача. Има мачове, в които единият отбор е доста по-силен, направил е обсада на противниковата врата, там няма как да бягаш много, трябва да си на най-добрата позиция. Има двуостри мачове, в които трябва да си винаги зад топката. Тогава се получава по-големият километраж“, заяви той.

„Не мога да кажа, че съм имал специален респект към някоя голяма звезда. Да, към футболистите с повече опит се подхожда по различен начин. Ако аз не получа нужния респект, сменям тактиката. Както казват хората: Каквото повикало, такова се обадило“, казва още той.

„Смея да твърдя, че съм готов да водя мачове на такова високо ниво, но най-важното е, че съдийската комисия на УЕФА е преценила, че съм готов и ме е промотирала в Първа категория. На първо място с Георги Кабаков сме много добри приятели, за нас е плюс, че имаме в Пловдив съдия на неговото ниво. Учил съм се много от него през годините, уча се и сега, ще продължавам и занапред да се уча“, започна Гидженов.

„Навсякъде има напрежение. Както в България, така и в чужбина. Аз се стремя да се абстрахирам и когато стъпя на игрището, да отсъдя по правилата на играта и да дам най-доброто от себе си“, допълни той.

„Както треньорите и футболистите си имат тактика за мача, така и съдиите се опитваме да си направим тактика, колкото е възможно. Проучваме формацията на игра, стила на игра, информацията на всеки футболист, изграждаме си профил на играча, в зависимост от неговите позиция и функции. Опитваме се да се запознаем с всички играчи на терена. Има го това нещо. Когато получим съставите преди мач, с колегите си коментираме футболисти, от които трябва да очакваме неочаквани работи – кой симулира, правим си профил на всички футболисти, колкото е възможно“, допълни той.

„Не мога да кажа, че има дразнещи треньори или футболисти. Има футболисти, които са по-трудни за менажиране, към които трябва да намериш подход, за да го спечелиш. Мога да кажа, че опитвам да бъда всички компоненти – на моменти трябва да си приятел с футболистите, на моменти по-строг, на моменти по-дистанциран. Зависи от момента“, каза Гидженов.

„В УЕФА и в България се отсъжда по правилата на играта, които са едни и същи“, отсече Гидженов.

На този етап все още няма български съдия категория Елит. „Пътят до категория Елит е много сложен. До Първа категория пътят е изключително сложен, а разликата с Елит е голяма и много трудно се стига. Не искам да слагам каруцата пред коня. За мен най-важно е всеки ден да давам всичко от себе си, всеки мач да давам всичко от себе си и ако Бог е решил, да се случи това нещо“, завърши Радослав Гидженов.