Бившият треньор и настоящ спортен анализатор Вили Вуцов разказа интересни истории от кариерата си като футболист и наставник. В две от тях той говори за пролетта на сезон 2002/03 г. Тогава Вуцов води Черно море, като в рамките на дни нанася първите и единствени домакински загуби за сезона на бъдещия бронзов медалист Литекс и непобедения до онзи мач ЦСКА.

свързани статии

„Като убиха Илия Павлов, трябваше да играем с Литекс, но отложиха мача за април. В събота играем с Локо Сф във Варна, в сряда – междинка, гостуваме в Ловеч, след още три дни – мач срещу ЦСКА на „Армията“. Литекс играят за 3-то място на живот и смърт.

Знам, че Христо Ристосков е главен съдия и понеже имаме четирима „висящи“ с картони, ги извадих от групата и им казвам да се качват на трибуните, за да не си създадат проблеми – Адалберт Зафиров, Влади Герасимов, Гошо Гинчев и Асен Букарев, който беше в топ форма. Викам, че ще дам и на един-двама почивка, защото ще играем за голяма премия срещу ЦСКА, пък в Ловеч каквото стане. Емил Тодоров – Зелето твърди и до днес, че съм му казал, че няма да играе в мача в Ловеч, но мисля, че лъже.

На лагер сме в Севлиево. Там Тодоров има трима-четирима приятели, с които е играл в Плевен. Прибира се на сутринта с вестник. Той „не обича“ да пие – по-малко от 3 литра не му мърдат – пие и никога не повръща – „пази материала“. Натряскан като прасе идва в 8 без 15. Казали му, че в 9 ч. сме на закуска: „След нея ще се кача да подремна, събудете ме като тръгна“. Тихомир Тодоров му вика: „На разбор“. „Как на разбор, бе, аз няма да играя“. Идва, казвам състава – той си е титуляр.

Виждам на стадиона, че всички се подхилкват, не мога да се усетя какво се случва. Правя разбора преди мача. В тесните коридори нашите излизат, тези от Литекс също. Идва Росен Кирилов – централен защитник, ще играе срещу него – Зелето е нападател. „Ууу, бегай, смърдиш, бе“. И всичките почват да се хилят. Реших да мина покрай него и майко мила – тоя мирише на алкохол, та се не трае. Но реших да не го вадя от състава. Ама знаеш ли какъв гол вкара, при това с десен крак, а той е левичар. Воле като от филм в мрежата на Ставрев. Надявах се да го сменя на почивката, но нямам с кого. Бихме с 2:0, а след мача викам: „Мама ти и пияницата“.

Заведох ги в хотел „България“, долу имаше една дискотека – „Карамба“. Всички в дискотеката до 5 сутринта, казвам. Той си намери компания до 7–8. „В четвъртъка викам да се успокоите – сауна, басейни, в петък – тренировка, в събота играем с ЦСКА“. В четвъртък нашият си намерил компания, взели го за цяла нощ. А срещу ЦСКА подаде и за двата гола. Топиграч на Топовете. Не давам тази история като пример на младите, но има и такива. Но едва ли има други хора по света, които могат да изкарат в това темпо“, спомня си Вили и допълва за премията срещу червените.

„Имаме обещана много голяма премия от други хора, не сме взимали много време пари. Другите хора са бивши професионални спортисти, от силовите спортове, тежки, шампиони на България. Двама плюс трети на количка. Показват ги на футболистите: „Имате ги парите, делите ги така, така…“

Обаче ние сме семейни приятели, взимат и майка ми на мач. ЦСКА – Черно море на „Българска армия“. Георги Виделов – съдия на мача. Цял мач играхме 11 на 14, в един момент игра и 10 на 14 – показаха ни червен картон. Имаше голям нос, при едно центриране искаше сам да вкара. Толкова грозно съдийство не бях виждал. Повеждат ни 1:0 с дузпа „велизарка“ – плонж и 1:0. Викам: „Ще извадя отбора“. Зелето центрира една топка и Светльо Петров си вкара автогол – 1:1. Бам и след около 70 минути игра – 2:1 за нас. В „А“ сектор отвсякъде ме „хранят“ и отдолу някакъв униформен нещо за майка ми, а тя става: „Тука съм, бе, хубавец, ела да те видя“. А един от моите приятели вика: „Вадех пистолета и ги почвах. Но онзи веднага си седна, дори не се извини, млъкнаха всички около нас до края на мача“.

Свършихме, бихме 2:1, отидохме на една бензиностанция, раздадоха парите. Четирима-петима от моите приятели левскари изкупиха всичкия алкохол, за да имаме за до Варна какво ли не“, разказа Вуцов в своя подкаст Sesame_Liga_Vutsov.