Стоичков: С три удара ме отказаха от бокса! Щях да ставам лекоатлет

Най-успешният български футболист в историята Христо Стоичков разказа, че е имал сериозни трудности, когато е решил да се занимава със спорт. Ицо първо се пробва в бокса, след това се насочва и към леката атлетика, преди да се ориентира към футбола, извел го към българските и световни висини.

Камата и майка му – Пенка Стоичкова, си припомниха трудния старт в епизод от риалити шоуто „Вече играеш… Стоичков“. То проследява избора на актьор, който да изиграе футболната ни легенда в предстоящия биографичен филм. Форматът се излъчва всяка неделя от 20:00 часа по „Нова“.

„Мечтата за мен беше да стана футболист, да започна отнякъде. Дадоха ми тези първи стъпки в Марица Пд. И си казах: „Един ден искам и аз на този стадион да играя“, започва Ицо.

„От малък, където и да сме живели, винаги сме имали топка вкъщи. Той и баща му ритаха топките, коридорът ни беше широк и стъклата на вратите счупиха, но баща му беше факторът, който го напътстваше към футбола“, обяснява Пенка Стоичкова.

Началото на пътя на Стоичков е като на безброй деца в България – на улицата, играещ с топката.

„Братът на майка ми – вуйчо Рангел, е един от най-добрите боксьори в Пловдив. Дадоха ми едни ръкавици да се бия с някакво дете, с два-три удара ми показаха, че това не е моето. Почти никой не знае, че първият ми спорт и първата ми устременост бяха да стана лекоатлет“, продължава разказа си носителят на „Златната топка“ за 1994 г.

„Един сантиметър не стигна да го приемат в спортното училище. Като го отрязаха, викам: „Може ли втори път да го измерите на кантара и сантиметъра?“ Обаче нашият от малък си е тарикат, веднага си повдигна едното рамо и господинът му тупна рамото, и така заради един сантиметър не го взеха в спортното училище“.

А после Стоичков чува от треньора си, че от него няма да стане футболист.

„Треньорът, който уж ме взе да тренирам, ми каза: „От тебе няма да стане футболист, защото си много дребен“. Оттам какво трябва да направиш? Раничката на гърба. Влязох в един склад, взех си фъстъчки, бадемки в раничката. Ред сълзи, ред фъстъци, ред сълзи, ред бадеми и така до нас“, казва още Ицо.

И хвърля гумените си обувки, които са го „провалили“.

„Хвърли гуменетките и вика: „Тея гуменетки не вървят“, хвърлям ги в печката. На следващия ден майка му в магазина отиде и му купи нови, но отдолу съм сложила буквата „Х“. Да може той сам като я види, че трябва да става нещо от нещо“, амбицира го майката.

А Камата, прославил и себе си, и България, е категоричен: „Откажеш ли се един път, го правиш втори, трети път и започват да идват големите проблеми“.