Бившият защитник на ЦСКА Иван Бандаловски разказа интересни подробности от кариерата си. Бандата е юноша на Левски, но записва 82 мача за ЦСКА и печели червените фенове със сърцата игра. Бившият национал подписва с червените на 28 септември 2010 г., като вече е споделял, че в лятото преди това реже Левски.

В YouTube подкаста на “Код Спорт” Бандавоски обясни с подробности, че е имал два разговора с тогавашния треньор в клуба Георги Иванов-Гонзо, но е очаквал трансфер в чужбина и затова е отказал на тима от “Герена”. Примамлива оферта зад граница не идва, но пък получава предложение от отбора на сърцето.

“Сърцето ми бие за ЦСКА. На “Герена” са ме изградили като футболист, в ЦСКА направих име. В ЦСКА знаеха, че съм юноша на Левски, но реално не съм играл за първия отбор. Единственият мач, в който съм участвал, бе в бенефисът на Мъри Стоилов. Но в ЦСКА си ме приеха като един от техните. Още в първия мач през пролетта на 2011 г., когато бихме на „Герена“ с 3:1 – след това последно дерби на клубен стадион, когато изгониха агитката на ЦСКА на полувремето. Уж щяха да ни бият с шест-седем гола, а ние водехме с 3:0 до около 60-ата минута. Мисля, че направих много силен мач и оттам нататък започнаха да са по-окей към мен.

Сетне Бандата проговори за трансфера си в ЦСКА.

“Тогава въобще не исках да оставам в България, но пак мениджъри – „ще намерим отбор в чужбина“, „няма да намерим“…Имах разговори с Левски още юни месец – с Гонзо се срещах два пъти. Не че не исках да се върна в Левски в този момент, просто не исках да играя в България. Това беше проблемът. Гонзо беше треньор тогава и мисля, че на мое място взе Дъстли Мюлдер. След това до септември нямам отбор. Лъжат ме – „ще те продадем наляво-надясно“, а аз съм без отбор.

И една вечер ми звъни Чавдар Цветков:
– Къде си, бе?
– Тук, в София.
– Ела до едно заведение.

Отивам и там – Митко Борисов и Иво Иванов. „Титаните“.

Питат ме:
– Искаш ли да играеш в ЦСКА?

Аз викам – трябва да помисля. А нямах избор вече, но все пак съм професионалист. Фенщината е ОК, но ЦСКА си е ЦСКА. Казах им да се видим на следващия ден в офиса. Споменаха и една по-голяма заплата. Нямаш избор – ЦСКА те иска, нямаш друго на масата. Правил съм много глупости, такава глупост като да откажа на ЦСКА не мога да направя.

В офиса Митко каза:
„Ще идваш при нас. Трябва да смениш Минев, не сме доволни от него.“

Отидох в ЦСКА в трагично състояние – бях със 7–8 килограма отгоре. Имаше един северномакедонец треньор (бел. ред. – Гьоре Йовановски), но не се задържа. Първите три месеца свалях килограми. Дебютирах срещу Локомотив Пловдив – бихме 1:0. После дойде подготовката и Милен Радуканов стана треньор. Тогава ЦСКА играеше в групите на евротурнирите, бихме Аустрия Виена. Каквото и да говореха за собствениците, доведоха добри футболисти. Дойде подготовката, Радуканов ми промени мисленето.

Каза ми:
„Виж, ти имаш много качества, но ако не започнеш да се храниш и тренираш правилно, реши дали ще лашкаш в отбори по “А” и “Б” група или ще играеш голям футбол.“

Все едно пипна нещо в мен. Свалих до 77 кг, толкова съм бил преди това на 16 г. Направих страхотна подготовка. Тренирах по два пъти на ден, ядях по една салата – куче, стисках зъби. Поне винаги съм имал характер.

Преди мача на „Герена“ не се знаеше дали ще играя аз или Минев. Но се чувствах отлично и Радуканов ми даде шанс. Бихме с 3:1 и направих много силен мач. Оттам тръгна всичко – започнах да играя добре, направих 3-4 силни мача, Лотар Матеус ме извика в националния отбор. Там се обърна кариерата ми. Три години бях в ЦСКА – спечелихме Купа и Суперкупа, изпуснахме титла в последния мач. Общо взето ЦСКА ми беше сред най-силните периоди в кариерата. Феновете в началото не ме приемаха – викаха „говедо“, „какво прави тук това говедо в ЦСКА“. Но като започнах да играя добре, няма как да не те приемат.

Аз винаги съм играл със сърце и това се е оценявало. Дори да съм бил 85-86 кг., ще скъсам мускул, коляното ще ми отиде, но гледам да правя каквото мога до 100%. С времето ме приеха и до днес мисля, че се обичаме взаимно. После станах капитан. Взех лентата, защото наказаха Янчев и още няколко играчи за допинг – него, Румбата Трифонов и Коце Стоянов.

Президентът директно реши:
„Ти ще си капитан.“

Мислеха дали да е Галчев или аз. Така станах капитан заради скандала с допинга. Всички пиехме едни добавки, но те изгоряха на допинг тест. Просто жертви. Някакво вещество, което е забранено два месеца преди това. Не че ще летиш от това нещо, но просто си е допинг, разказа Иван Бандаловски.