Бившият халф на Спартак Ивелин Попов си спомни шампионските празненства през сезон 2016/17 в интервю за Sport-Express. В Русия българинът игра за Кубан, Спартак, Рубин, Ростов и Сочи.

„Всички видяхме онова видео с луната на Милър. Между другото, никога не съм я опитвал. Не обичам силен алкохол. Мога да пия само за нечие здраве и дори тогава не много. Говорил съм много с хора от отбора: всяко второ дете в Русия е фен на Спартак. Представете си, че сте на тяхно място.

свързани статии

За всеки руски футболист, който подкрепя Спартак от детството си, да бъде капитан и да стане шампион с любимия си отбор е най-голямото щастие след раждането на дете. Нищо странно, просто силна любов към клуба и емоции. Ние, чужденците, не усетихме този момент толкова интензивно. Разбира се, че се гордея – ще говоря за спечелването на шампионата до края на живота си. Но за руснаците тези емоции са несравними“, заяви Ивелин Попов.

„Веднъж, когато играех за Спартак, попаднахме в огромно задръстване и трябваше да стигнем до хотела. Спомням си също, когато жена ми беше бременна с дъщеря ни, отидохме на лекар с метро, защото щеше да се наложи да чакаме шест часа в задръстване! Винаги са се отнасяли добре с нас в болниците. Здравеопазването ви е отлично. Веднъж дори ме помолиха да донеса лекарства от Русия в България“, каза още Попов.

Българинът коментира и напрежението между него и Валери Карпин, когато двамата бяха в Ростов. След това обаче двамата работиха в Сочи: „Ще го кажа така: всеки футболист е егоист. И аз съм правил грешки и не винаги съм бил прав. Не трябваше да реагирам така в онзи момент. Преди този скандал с Карпин бяхме много близки. Извън терена го смятах за по-голям брат. Понякога има ситуации, в които реагираш емоционално в момента и тогава е трудно да признаеш, че си сгрешил. Футболистът винаги си мисли, че е прав. Това е като с малко дете — то се събужда и плаче, докато не се нахрани. В моя случай беше важно да узрея.

Карпин игра в Европа в продължение на много години — със сигурност щеше да реагира по същия начин, както аз понякога“.