Вили Вуцов изригна мощно: За първи път се провалих като треньор

Миньор Перник изпадна от Втора лига, а Велислав Вуцов, който застана начело на чуковете в края на март, за пореден път пое цялата вина като отчете, че за първи път в кариерата си на треньор е поел ангажимент, в който сериозно е разочаровал.

“Аз ще кажа това, което мисля, защото ми се обаждат 100 човека да ме питат, да искат разни изявления, интервюта и така нататък. Ще го кажа тук. Който иска, оттук да си го препише – негова работа.

Ще кажа това, което ми е в душата и което ми е в главата. Няма да кажа нещо, което не е. Ще го карам хронологично.

Седем-осем кръга преди края ми се обади Велизар Димитров, който е президент на Миньор Перник и мой приятел. Чуваме се редовно. Обади ми се в събота или неделя, след като бяха изиграли последния си мач.

Каза ми:

„Вили, какво правиш?“

Поговорихме си малко и след това ми каза:

„Мани кафето. Обаждам ти се да ти кажа, че Владо Манчев напусна.“

Попитах го как така е напуснал. Обясни ми, че са загубили няколко мача, че не се чувства добре, вижда, че отборът се е предал и няма сили да се оправи, и затова е напуснал.

След това ме попита:

„Готов ли си да поемеш нещата?“

Още на първия разговор му казах, че в момента имам работа и трудно ще стане. Той обаче настояваше:

„Братле, моля ти се, само ти можеш да ни помогнеш. Искаме ти да дойдеш. Познаваш отбора. Ходиш на всички мачове заради Петър. Трябва да дойде човек, който познава отбора.“

Още тогава се опитах да му кажа:

„Опитайте да върнете Владо. Той познава най-добре отбора. Направете всичко възможно.“

Той ми каза:

„Няма такъв вариант. Категорично отказа. Няма шанс.“

Отговорих му:

„Дай ми един ден да помисля.“

Чухме се още няколко пъти, обаждаха ми се и други хора. Няма да влизам в повече детайли. В крайна сметка приех варианта да отида и да помогна.

Срещнахме се с Велизар пет-десет минути след като му казах, че съм готов да се видим. Детайлите уточнихме за пет минути. Казах му едно единствено нещо, което повтарям и сега с чиста съвест:

„Идвам да помагам колкото мога и както мога. Не идвам нито за пари, нито за слава, нито за каквото и да е. Аз работа имам. Имам какво да ме храни.“

Финансовите параметри, за които се разбрахме, бяха някакви, но с днешна дата го казвам ясно – от Миньор Перник една стотинка не съм взел.

Не се обвинявам и не се съжалявам за това. Ако се съжалявах, щях да кажа: „Обещаха ми нещо и не ми го дадоха.“ Ако се обвинявах, щях да кажа: „Отидох без пари.“

По принцип се сърдя на треньори, които работят за малко пари и така дават възможност да бъдат излъгани, защото подценяват треньорската професия. Само че моят случай е различен. Аз не отидох да си чеша егото или да търся пари. Отидох да помогна – заради Велизар, заради Петър и заради всичко, което можех да направя.

Опитах се. Направих всичко възможно.

Не беше най-силният ми период, но това отиване лично на мен ми костваше много по редица причини. Всички знаете колко пъти сменяхме графика за снимките на предаването. Един път има мач и снимаме в четвъртък, после няма мач и снимаме в петък, после в събота сутринта. Имаме мач в понеделник, няма да снимаме тогава, а в неделя.

Променихме целия график на предаването. От друга страна, понякога местехме тренировките с час по-рано, за да мога да стигна за снимки. Ангажираността ми и в двете посоки в крайна сметка се оказа изключително неудачна.

Каквото и да прави човек в живота, накрая има едни две чертички и знак равно. Там се вижда какво си направил и какво си постигнал.

За съжаление, в последните предавания всички виждаха, че не съм в най-доброто си състояние заради емоциите и негативните неща, които ми се случваха с Миньор. А накрая Миньор изпадна.

За първи път ми се случва да не изпълня задачата, за която съм отишъл някъде. За първи път поемам ангажимент и той тотално се проваля.

Казах го още първия ден на футболистите, казвам го и сега:

Виновен съм само и единствено аз.

Футболистите не са виновни. Ръководството не е виновно. Поемам цялата вина върху себе си.

Някой пита каква отговорност нося. Нося я. Ето я – сега я нося. Поемам цялата вина върху себе си. Аз съм виновникът. Сигурно съм сбъркал.

Мога само да кажа, че отборът нямаше душата и сърцето да се бори. Не знам защо. Опитах всичко. Използвах целия си арсенал като треньор и като човек. Мисля, че имам достатъчно опит и в двете направления.

Явно не успях. Духът на примирението беше по-силен. От мачовете, които изиграхме, може би единствено второто полувреме в Сандански беше наистина срамно и изключително лошо. В останалите мачове отборът не игра лошо, но в никакъв случай не се доближи до максималния си потенциал.

Може би най-близо бяхме в мача с Локомотив Горна Оряховица, който се отвори рано след гола ни. В останалите срещи не играхме лошо, но не играхме това, което аз очаквам.

Нито за секунда не се доближихме до игровия потенциал, който според мен този отбор има и може да покаже. А за това винаги най-виновен е треньорът. В случая аз.

Не бягам от отговорност. Повече няма смисъл да говоря. Само казвам, че аз съм виновникът. Плюйте ме. Правете каквото искате. Криво ми е. Мъчно ми е.

Съжалявам единствено за Велизар и за хората от управата, кмета и всички, които финансират или помагат за финансирането.

Съжалявам и за екипа, с който работих. На стадиона намерих много читави хора – домакини, администратор, масажист и всички останали. Нямам забележка към нито един от тях.

Треньорският екип също беше добър. Двете момчета, които намерих, плюс Танчовски, когото доведох аз.

Поемам цялата вина и приемам, че аз съм виновникът. Съжалявам. Не мога да направя нищо повече. Ако можех, щях да го направя.

Оттогава до днес още не съм го изживял. Трудно ми е. Криво ми е. Правя си изводи и мисля за бъдещата си работа.

Може би го изживявам по-тежко, отколкото трябва, но когато човек се оцапа, трябва да си носи кръста.

Затова казвам: не съдете футболистите и никой друг. Аз съм човекът. Плюйте мен колкото искате.

Само поне като пишете тъпотии отдолу в коментарите, пишете ги с кеф”, заяви Вуцов в своя Youtube подкаст Sesame_Liga_Vutsov.