Левски ще рестартира първенството с гостуване на Черно море. „Тича“ през годините си извоюва името на много негостоприемен стадион за сините. Но в последно време това се промени.

Под ръководството на Хулио Веласкес столичани имаха три визити в дома на моряците. В тях бе постигната една победа, едно равенство и една загуба. Но и в трите случая никога не бе скучно за зрителите, не само с емоционалното поведение на испанеца край тъчлинията, но и с развоите на срещите.

Ще разгледаме двубоите не хронологично, а по драматичния им развой, за да оставим най-интересното за финала. Мачът, който не донесе сценарий като за трилър или екшън, бе нулевото равенство на 26 май 2025-а. Срещата беше от последния кръг на шампионата, а двата тима знаеха съдбата си. Левски завършваше 2-ри зад Лудогорец, което бе отбелязано като голям успех от Хулио Веласкес, а Черно море за втори пореден път се окичи с медали – този път бронзови.

Година по-рано те бяха сребърни. Този мач обаче бе по-специален, защото тогавашният капитан на варненци и бивш футболист на сините Даниел Димов слагаше край на кариерата си. Преди и след срещата настроението бе празнично, но на терена феновете видяха здрава битка, която завърши без попадения.

Месеци по-рано, или по-точно на 26 февруари, Левски гостуваше на Черно море в четвъртфинален мач за Купата на България. Това бе и първият сблъсък между Хулио Веласкес и Илиан Илиев, в който българският наставник даде ценен урок, възползвайки се от, меко казано, странните понякога идеи на испанеца. Наставникът на сините в първите си двубои залагаше на един и същи състав, което му донесе три поредни победи, но за този мач реши да поразбърка тима и получи шамар.

На пейката остана най-силният му футболист по това време Майкон, а Патрик Мислович (б.а. – колкото и странно да звучи в началото бе титуляр при Веласкес) отстъпи мястото си на новото попълнение Гашпер Търдин. След нулево равенство на почивката треньорът на сините реши да освежи състава си, включвайки в игра Карлос Охене на мястото на Георги Костадинов.

Българинът бе получил и жълт картон по-рано. Това се случи в 60-ата минута, а осем по-късно ганаецът бе изпратен в тунела след червен картон заради много груб фал в средата на терена, правейки на пух и прах замисъла на Хулио. С човек по-малко Левски загуби след гол на Димитър Тонев в 87-ата минута и се изпариха мераците за трофей през този сезон. Последва и поражение на „Герена“ през април с 1:2 от моряците в шампионата – победа за Черно море, дошла по вкуса на Илиан Илиев. В плейофите сините все пак взеха един успех – с 2:0 през май в първенството.

И стигаме до кулминацията. През миналия сезон Левски гостува на „Тича“ на 19 октомври 2025-а. Сините бяха заявили амбиции за титлата след солидното представяне в евротурнирите, но сякаш обществеността не им вярваше. Черно море поведе в 22-рата минута с гол на Селсо Сидни, преднина, която се запази до края на полувремето.

И отново наяве излезе перспективата, че Илиев ще даде нов урок на Веласкес. Хулио обаче с изненадващ и рисков ход обърна мача. На почивката в игра се появиха Рупанов и Евертон Бала на местата на Алдаир и Марин Петков. На мястото на португалския десен защитник отиде лявото крило Радослав Кирилов, а в предни позиции сините преминаха към състав с двама нападатели.

Столичани заиграха много агресивно, на което домакините нямаха отговор. Левски притисна съперника си в половината му и в рамките на десет минути – от 55-ата до 65-ата – Сангаре вкара два гола. А в 90-ата Рупанов оформи крайното 3:1. Победа, която бе с шампионски оттенък и сините бяха приети на сериозно, че имат възможностите и капацитета да триумфират с титлата. Нещо, което в крайна сметка се случи в края на сезона.

В неделя предстои епизод пореден от сблъсъка между Веласкес и Илиев, а от видяното преди това сме убедени, че ни предстои интересен мач.

Мартин Владимиров/ „Тема спорт“