Ние българите сме странни хора. Когато някой умре обикновено отбелязваме датата на неговата смърт и рядко се сещаме за деня, в който той е дошъл на този свят. Днес обаче, е редно да разчупим тази традиция. Днес трябва да се радваме истински, че преди 64 години се роди един чудотворец Георги Аспарухов - Гунди.

Той е не просто идол на всички левскари, не, Гунди е много повече. Той е вдъхновител на всеки, който истински цени красивия футбол. Паметта му е вечна, както заради безчетните му голове по българските терени, така и заради характера му.

Много години преди ФИФА и УЕФА да започнат кампания за "феър плей", Гунди играеше спортсменски и публиката го боготвореше. Интелигентен футболист, интелигентен човек, отишъл си по най нелепия възможен начин - сякаш за да боли повече.

Но днес няма да говорим за неговата смърт, ще говорим за успехите му, за класата му, за любовта и уважението на феновете, за стадионите, които се пълниха заради него.

Футболистът Гунди излиза от школата на Левски, където и започва кариерата си като професионален футболист. После играе за Ботев Пловдив, там отбива военната си служба. Благодарение на силната си игра извежда отбора до четвъртфинал за купата на УЕФА, където срещат испанския Атлетико Мадрид. Връща се в Левски и печели титлата на България три пъти. Играе знаменити мачове срещу Бенфика и Милан за Купата не еропейските шампиони. С него националния отбор побеждава отбори като Португалия, Белгия, Швеция, Италия и много други. Не случайно е първия български футболист получил официално предложение от чуждестранен клуб - Бенфика. Аспарухов остана мечта и за италианския гранд Милан.

Вероятно мнозина ще ме обвинят, че толкова накратко преминах през футболните му постижения. В никакъв случай не ги умаловажавам, но в противен случай тази статия не ще има край. Защото всяко докосване на топката от Гунди заслужава да бъде отбелязано и запаметено, за да бъде давано за пример на всеки млад футболист, стремящ се към големите терени.

Днес от управата на Левски почетоха тази паметна дата. Ръководството на Левски в лицето на Тодор Батков, Георги Марков, Константин Баждеков, всички футболисти от представителния отбор и школата, ветерани, приятели и фенове, поднесоха цветя на паметника на Георги Аспарух пред сектор "А" на "Герена".

Председателят на управителния съвет на Левски Георги Марков произнесе кратка реч:

"За съжаление Гунди живя във време, когато трансферите на футболисти в чужбина бяха забранени. И затова си остана мечта за отбор като Милан. Ако беше жив, той щеше да е щастлив от успехите на Левски. Никой не може да ви отнеме факта, че сте първия български отбор влязъл в групите на Шампионската лига и бяхте сред 8-те най-добри отбора в турнира за купата на УЕФА миналата година. Днес легендата има рожден ден, а след два дни и имен ден. Това е идеален повод, вие футболистите да му подарите два трофея - шампионската титла и купата на България."

И нека Гунди не само се гордее с Левски, но се гордее и с българския футбол като цяло. Нека поводите ни за радост да не са случайни и моменти, а постоянни и респектиращи. Ние ги заслужаваме - истинските запалянковци, истинските българи. Защото освен незабравими футболни мигове невероятния Георги Аспарухов ни е завещал и още нещо, много по-ценно - уважението на терена примесено с хъс за победа.